Мазнините и захарта действат на подсъзнанието
В Германия 67% от мъжете и 53% от жените са с наднормено тегло. Една четвърт от възрастните страдат от затлъстяване, а при децата и младежите данните са тревожни: 5,9 на сто от тях са засегнати от проблема. България пък е сред страните с най-високи нива на затлъстяване при децата в Европа – почти една трета са с наднормено тегло, сочат данни на УНИЦЕФ. Сходен е и процентът при възрастните, който според някои експерти достига 40 на сто.
Диетите често се провалят заради навика да държим вредни неща у дома
Много от засегнатите набързо биват определяни като недисциплинирани или хора без достатъчно воля – клише, което им пречи да потърсят помощ. А проблемът е сериозен – по света от затлъстяване страдат над 800 милиона души.
Високото наднормено тегло увеличава риска от инфекции
При хората с високо наднормено тегло има много по-висок риск от тежки инфекциозни заболявания, които могат да доведат дори до смърт. Това сочи анализ на здравните данни на над 540 000 пациенти от Великобритания и Финландия.
От анализа става ясно, че докато лекото наднормено тегло почти не оказва влияние, то при по-тежко засегнатите от затлъстяване хора рискът е три пъти по-висок, отколкото при тези с нормално тегло.
Още по време на пандемията бе установено, че хората с наднормено тегло по-често прекарват заболяването тежко, по-често им се налага да отидат в болница, а и смъртните случаи при тях са повече. До момента не беше известно дали това важи и за други инфекциозни заболявания.
За да бъде намален рискът, са необходими мерки, които да предотвратят наднорменото тегло и да осигурят здравословен живот на засегнатите, изтъкват учените.
Как захарта препрограмира мозъка и влияе на храненето
Ендокриноложката Рут Хансен обяснява защо проблемът с наднорменото тегло се лекува толкова трудно:
„Направихме проучване, за да установим какво се случва в мозъка, когато всеки ден приемаме храни с много мазнини и захар.“
Резултатът: само след осем седмици ежедневно приемане на кисело мляко с намалено съдържание на захар и мазнини системата на „възнаграждение“, получавана от мозъка, се променя осезаемо. Защото обичайно хората предпочитат висококалорични и нездравословни храни.
Особено критична е ролята на инсулина. Хормонът регулира не само равнището на кръвната захар, но и изпраща ключови сигнали към мозъка. Той контролира чувството за глад и ситост и влияе върху начина, по който приемаме „възнагражденията“.
Проучване на Университета в Тюбинген показва колко бързо може да излезем от релсите на тези механизми. Само няколко дни с по-мазни храни могат сериозно да разрушат чувствителността към инсулина в мозъка.
Когато инсулинът вече не може да влияе правилно на мозъка, тялото губи способността си да съобразява храненето с действителните потребности, посочва Хансен.
В този случай, както установяват учените от Тюбинген, в мозъка се стига до т.нар. инсулинова резистентност, която се запазва дотогава, докато съответните храни не се завърнат към нормалното си хранене.
Тази „памет“ на мозъка обяснява защо на засегнатите им е толкова трудно да променят утвърдените си вредни хранителни навици: мозъкът продължава да сигнализира за глад или апетит, макар тялото да е поело вече достатъчно енергия.
„Затлъстяването е мозъчно заболяване, а не просто липса на воля“, обобщава Хансен. „Начинът на хранене се направлява чрез мозъка“, категорична е тя.
Защо диетите често се провалят
За честия провал на диетите има типични схеми: през деня мнозина успяват да внимават при хранене, но вечер всичко излиза от контрол, посочва Хансен. Причината е в определени нервни клетки, които се активират вечер. Натискът за получаване на „възнаграждение“ расте по време на почивка.
Затова се препоръчва изобщо да не се държат вкъщи чипс, шоколади и т.н. Преработените храни с комбинация от мазнини и захар пораждат силни сигнали за „възнаграждение“, които стигат от храносмилателния тракт до мозъка.
„Затова и нездравословните храни са толкова вкусни“, казва Хансен.
Надежди в последно време се възлагат предимно на т.нар. инжекции за отслабване. Те се отразяват и на мозъка и насочват към него чувството за ситост. Човек изпитва по-малко глад, има по-малко апетит и така набелязаните намерения може и да се реализират.
От статистиката обаче става ясно, че след различните терапии едва около 20% от хората успяват да задържат по-ниското си тегло трайно. Намаляването на теглото в дългосрочен план изисква индивидуални стратегии, мотивация и балансирано хранене, пише в. „Уикенд“.
