Йотова ми изглежда превъзбудена. Ширят се слухове, че Радев щял да се отказва от поста на преимуществено представителен президент и щял да се жертва да направи партия, да печели избори и да спасява България. Това коментира политологът Огнян Минчев.
Аз го разбирам – ако не можеш да управляваш служебно като самодържец – по-добре да потърсиш заобиколни пътища към всичката власт… Въпреки, че неговите придворни политолози би трябвало да му обяснят, че в тази политическа система – дори и президентска да е – всичката власт няма как да се окаже на едно място. Само че те му казват „на ухо“ нещо друго – „Абе дай да вземем колкото власт можем сега, а после ще се равняваме по другаря Путин…“
Йотова скришом мери президентската корона. Щом началникът ще се впуска в партийна политическа борба, вицето – по право … Нали така? Невероятно е колко много илюзии поражда една грубичка, безцеремонна и свръхинтересчийска политическа сцена, каквато е българската…
Първо, Радев може да е недоволен от новото статукво, но не може да не е чувал каква славна партийна кариера направиха неговите предшественици след като им свършиха президентските мандати. Дори и свръховластения по неформални пътища Първанов се напъна да прави АБВ, но … планината роди … мишка. Като стане дума за първите букви от азбуката, аз се сещам за един стар виц – защо милиционерите ходят по трима. Защото единият знае да чете, вторият – да пише, а третият – да следи двамата интелектуалци да не направят някоя глупост…
Второ, Радев знае, че ако се впусне в партийна дейност и напусне президентстването, ще се сблъска с конкуренцията на нему подобни мераклии за всичката власт и ще му се наложи да дели народната любов с тези мераклии, преди да му се наложи да дели самата власт в държавата. А сега – президент, баща на народа. Е, не винаги с цялата власт като допреди три месеца, ама… По-добре гълъб в ръката, отколкото паун на стряхата…
Трето, дори бляновете Йотови да се сбъднат, а Радев да подгони пауна на стряхата, госпожата от Дондуков ще трябва сериозно да еволюира в позициите си (чак за възгледи не мисля да говорим), за да може да разчита на някакво влияние в процеса на променящата се българска политическа сцена. А който променя позициите си – трябва да изяде, публично, старите си позиции. Да позачисти стари епизоди в политическото си поведение – например целуването на ръка с приклякване на чужди попове, завършили богословие в престижни школи на КГБ. Затова единственото нещо, което бихме могли да препоръчаме на г-жа мераклийката за това-онова, е да се изказва все по премерено – за всеки случай. Ако не е необходимо – може би няма и нужда…
