Служебният министър на туризма Евтим Милошев изглежда готов да прекъсне една от малкото утвърдени традиции на Министерството на туризма – връчването на годишните награди за туризъм. От осем години насам тези награди са не само платформа за признание на най-добрите в бранша, но и възможност за популяризиране на дестинации и иновации в България . Оказва се, че в Министерството изобщо не са наясно дали ще има такива награди през 2024 г.
Какво се случва с наградите?
През ноември традиционно Министерството обявява категориите за наградите, като гласуването е отворено за обществеността. През декември трябваше да е церемонията, която се превръща в своеобразен празник на туристическия сектор. Тази година обаче всичко е различно.
Пред АНОНС служители на Министерството на туризма заявиха, че нямат никаква яснота дали наградите ще се проведат. „Не знаем нищо, не мога нито да потвърдя, нито да отрека“, заяви чиновник в администрацията, управлявана от Милошев. Това пълно мълчание е смущаващо, особено в контекста на крехкото състояние на българския туризъм.
Бездействие или пренебрежение?
Ролята на министъра на туризма е да поддържа и укрепва туристическия сектор, който е ключов за българската икономика. Липсата на инициатива за наградите показва не само административно бездействие, но и липса на ангажираност към туристическия сектор.
Евтим Милошев дойде на поста с обещания за професионализъм и подкрепа за индустрията. Но когато една толкова малка, но значима инициатива като годишните награди е оставена в забвение, това поставя под въпрос неговата визия и приоритети.
Какво губи секторът?
1. Липса на признание за добрите практики: Наградите насърчаваха иновациите, устойчивостта и професионализма в туризма. Без тях най-добрите примери ще останат в сянка.
2. Прекъсване на публичността: Туристическата индустрия се нуждае от постоянна реклама и промоция, а наградите бяха начин регионите да демонстрират своята сила като дестинация.
3. Демотивация на бизнеса: Хотелиери, туроператори и местни общности разчитаха на наградите като знак, че техните усилия се забелязват и оценяват.
Има ли оправдание?
Министърът може да се опита да оправдае липсата на наградите с бюджетни ограничения или организационни затруднения, но подобни аргументи биха били неубедителни. Наградите са една от най-нискобюджетните инициативи на Министерството, а тяхната стойност за бранша е значително по-висока от вложените ресурси.
Пропусната възможност
Решението, или липсата на такова, на министър Евтим Милошев е удар по един от най-важните сектори в България. Туризмът е не само икономическа сила, но и средство за популяризиране на културното и природно богатство на страната. Пренебрегването на традиция като годишните награди е сигнал за липса на визия и стратегически подход към развитието на този сектор.
Министър Милошев дължи на бранша, а и на обществото, обяснение: защо наградите са под въпрос и какво смята да направи, за да подкрепи туризма? В момент, когато индустрията има нужда от стабилност и ясни послания, липсата на действие е неприемлива.
Туристическият сектор заслужава повече. И България също.