Омбудсманът Велислава Делчева сезира пет институции по повод получени тревожни сигнали от УНИЦЕФ – България и Българския хелзинкски комитет, в които се твърди за тежко насилие на деца в Социално-педагогическия интернат (СПИ) „Христо Ботев“ в село Варненци, Община Тутракан.
Омбудсманът подчертава, че данните са събрани в рамките на изпълнявани от организациите проекти, в хода на които са проведени интервюта с деца, настанени на мястото със съдебно решение.
Децата и техните родители съобщават за системни и повтарящи се тежки нарушения на правата на малчуганите.
„Сред събраните данни има твърдения за физическо, сексуално и психическо насилие, извършвано както от служители на интерната, така и от други деца, принуждаване на децата да извършват тежък труд и експлоатация, наказания чрез физическо изтощение, ограничен достъп до комуникация с външния свят“, пише Делчева.
В рамките на правомощията си, на 24 юли Делчева е извършила внезапна проверка в СПИ във Варненци, където са настанени малолетни и непълнолетни момчета. Екипът констатира, че условията за живот на децата не са добри. Видимо се полагат усилия за спазване на базова хигиена, като спалните помещения са чисти и подредени. Спалното бельо обаче е силно захабено, а матраците – разпокъсани и на места изтърбушени. Температурата в стаите на 24 юли е била 39 градуса, за което допълнително допринася липсата на климатици, пердета и щори.
Санитарните помещения са в трагично състояние, като единствената баня на етажа на спалните помещения е в ужасяващо състояние, за разлика от тази на възпитателите. По време на проверката екипът на омбудсмана заварил 11 деца, като по техни разкази, те са били подстригани нула номер. Директорът на училището потвърди подхода за бръснене „до голо“ с по-лесното спазване на хигиената при момчетата през лятото.
Силно впечатление на проверяващите направило и насиненото око на едно от по-малките деца, като неговото обяснение било, че е пострадало при игра на футбол. При разговор четири-пет от момчетата – в 6 и 7 клас, се оказва, че не могат да четат изобщо или едва сричат, без обаче да разбират това, което са прочели.
За емоциите и настроението в интерната красноречиво подсказвало и „посланието“ на вече бивш възпитаник от Шумен, надраскано върху масичка в едно от спалните помещения: „Аз идвам от там, където никой не издържа. 90 на 100% си остава в калта. Но родих се, мамо, воин, и ти обещавам, че каквото и да става, няма да се предам“.
