С безкомпромисна отдаденост към науката, дълбока човечност и впечатляваща целеустременост, д-р Стела Цанкова е един от младите лекари, които доказват, че медицината е не просто професия, а призвание. Завършила медицина във Варна през 2020 г., тя избира да специализира клинична лаборатория – една от най-ключовите, но често подценявани области в съвременната диагностика. Пътят ѝ я отвежда в УМБАЛ „Медика“ – Русе, където не просто развива своя професионален потенциал, но открива и истинска среда за растеж, подкрепа и реализация.
Днес, вече със завършена специализация и с ясна визия за бъдещето, д-р Цанкова е част от високотехнологичния екип на „Медика“, където всеки ден зад лабораторните стойности вижда не просто числа – а човешки съдби. За нея медицината започва със сърце, преминава през знание и завършва с отговорност. А „Медика“ е мястото, където тази философия оживява – с грижа за пациента и подкрепа за младите лекари.
– Д-р Цанкова, кога и как избрахте професията си?
Всъщност още от детството ми майка ми винаги ме е насърчавала да уча, да имам добро образование и да избера уважавана професия. От страна на баща ми пък винаги е имало желание в семейството да има лекар. Така, когато стигнах до 10 клас и трябваше да реша с какво искам да се занимавам, вече знаех – исках да направя нещо добро и смислено, да бъда полезна. Медицината се превърна в моя цел и мечта. Не съм имала „план Б“. Казах си твърдо – искам да уча медицина във Варна.
– Какви бяха първите Ви стъпки в професионалния път?
През 2020 година завърших медицина в Медицински университет – Варна. Оттогава съм част от екипа на УМБАЛ „Медика“ – Русе, където започнах своята специализация по клинична лаборатория. През 2025 година официално завърших специализацията си. Мотото ми е: „Трудните пътища водят до красиви дестинации“ – важно е да не се отказваме и да виждаме възможностите за реализация.
– Какво Ви мотивира да изберете точно тази специалност?
Мотивацията ми беше стремежът към личностно развитие и амбицията да ставам по-добра и по-успешна. За мен е изключително удовлетворяващо да помагам на хората, да знам, че съм била полезна. Разбира се, не съм сама – родителите ми винаги са ме подкрепяли и вярвали в мен. Допълнителен стимул беше и възможността да се развивам в среда, която наистина насърчава младите специалисти – както е в УМБАЛ „Медика“ – Русе. Тук се усеща грижа не само към пациентите, но и към лекарите – още от началото на професионалния път: стажове, обучения, възможности за специализация и дори докторантура. Постоянната подкрепа в процеса на развитие направи прехода от теория към практика много по-лек.
Социалните придобивки – работно облекло, храна, ваучери, възможност за детска градина – създават усещане за спокойствие и признание. Друго е, когато знаеш, че не си сам, че някой вярва в теб и инвестира в твоето бъдеще. Така и трудните моменти се превръщат в стъпала към растежа.
– Какво беше най-силното Ви впечатление от следването Ви?
Когато сбъднах мечтата си да вляза в университета, бях пленена от необятната наука, наречена медицина. Възхищавах се на преподавателите си – за мен те не бяха просто хора в бели престилки, а вдъхновители. Истински професионалисти със сърце, които не само лекуват, но и щедро предават опита си. Казвах си, че един ден искам да бъда като тях. Не мога да си представя да се занимавам с нещо друго.
На въпроса защо избрах клинична лаборатория – може да прозвучи странно, но мисля, че специалността избра мен. Пасва идеално на моя характер и личност.
„Зад всяко число стои човек – с история, страхове и надежди“
– Какви са отговорностите на специалиста по клинична лаборатория?
Моята отговорност започва с първата капка кръв и завършва с точно интерпретиран резултат. Като лекар по клинична лаборатория проследявам всеки етап от изследването – от вземането и съхранението на пробата, през работата с анализаторите, до крайния резултат. За мен зад всяко число стои човек – с история, страхове и надежди. Именно затова се боря за максимална прецизност.
А най-важната ми мисия е да напомням: не чакайте симптомите – изследвайте се редовно, защото превенцията е първият и най-силен етап от лечението.
– Как се промени работата в лабораторията с навлизането на новите технологии?
Технологиите промениха клиничната лаборатория из основи. Превърнаха я в динамичен, високоспециализиран център, в който точността се измерва в микрограма, а всяка секунда може да бъде решаваща. В лабораторията на УМБАЛ „Медика“ – Русе имам щастието да работя с едни от най-модерните и високотехнологични апарати. Благодарение на визионерското ръководство на болницата, което не просто вярва в прогреса, а го реализира, всички наши анализатори са напълно обновени. Това ни позволява да откриваме заболявания още в най-ранните им фази.
Например – с въвеждането на високочувствителен тропонин можем да диагностицираме остър инфаркт още при първите съмнения, дори при липса на промени в ЕКГ. Това означава време – а времето в медицината често означава шанс за живот. Технологиите не просто улесняват работата ни – те повишават сигурността и възможността за навременна помощ.
– Какви са най-честите заблуди относно работата Ви?
Една от най-честите заблуди е, че просто натискаме копчета на машини. Истината е съвсем различна. Зад всеки лабораторен резултат стои не само съвременната апаратура, с която разполагаме в лечебни заведения „Медика“, но и задълбочените ни познания по медицина, биохимия и физиология.
Технологиите ни помагат, но човешкият фактор е от основно значение за правилен и надежден резултат. Малко хора осъзнават, че всеки етап в клиничната лаборатория е специфичен – от правилното вземане на пробата, през избора на реактиви и методи, до интерпретацията на резултатите. Нито един резултат не излиза директно – той преминава през вътрешен лабораторен качествен контрол. Макар често да оставаме в сянка, лабораторията играе ключова роля в поставянето на диагноза.
