Вече 116 години бронзовата фигура на свободата гордо се издига в сърцето на Русе – меч в ръка, поглед устремен към северозапад, откъдето са дошли освободителите. На 11 август 1909 г. хиляди русенци се събират на тържеството, за да станат свидетели на откриването на монумента, който и до днес е не само символ на града, но и вечен знак на признателност към борците за свобода.
История и идея
Идеята за издигането му се ражда още в края на XIX век, като основен инициатор е Поборническо-ополченското дружество в Русе. Целта е да се увековечат паметта и делото на всички българи, участвали в борбите за освобождение от османско владичество. Първият камък е положен тържествено с молебен, на който присъства и княз Фердинанд I.
Проектиране и финансиране
Проектът е дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки, а изработката – на Георги Киселинчев. Първоначално е било предвидено паметникът да представлява фигура на цар-освободител Александър II, но за да не наподобява монумента в София, е взето решение да се изобрази алегорична женска фигура – символ на свободата.
Средствата за изграждането са събирани чрез дарения, като най-големият принос е на братята Симеонови – влиятелни банкери от Русе, които осигуряват 50 000 лева от необходимата сума.
Откриването
Паметникът е тържествено открит на 11 август 1909 г. Сред официалните гости са Райна Княгиня, министър-председателят Александър Малинов, военни и духовни лица. Цар Фердинанд не присъства лично, но изпраща свой представител.
Архитектурни и художествени детайли
Паметникът е висок 17,80 метра, а бронзовата статуя на върха – 3,75 метра. Женската фигура държи меч в лявата ръка и сочи с дясната към северозапад – посоката, от която са дошли руските войски по време на Освободителната война.
В основата са разположени два бронзови лъва – единият разкъсва вериги, символизиращи падането на робството, а другият пази меча и щита на свободата. Постаментът е украсен с три барелефа, изобразяващи сцени от националноосвободителната борба – четата на Бузлуджа, връчването на Самарското знаме и отбраната на Шипка. Зад паметника са поставени две оръдия, а надписът гласи:
„На поборниците и опълченците, които са взели участие за освобождението на България 1876–1877 г.“
Значение за Русе
Днес Паметникът на свободата е не само архитектурна и художествена забележителност, но и траен символ на Русе. Той е изобразен и в герба на града и продължава да бъде централно място за чествания и културни събития, свързани с българската история и национална памет.
