Днес Русе отбелязва Освобождението си – 20 февруари 1878 година. Ден, който поставя началото на нова епоха за крайдунавския град – от укрепена крепост към един от водещите административни и културни центрове на младата българска държава.
Навръх празничния ден пред АНОНС говори Петя Михайлова, преподавател по история и география от 35 години. Тя разказва за малко познатите факти около Освобождението на Русе, за ролята на града в първите дни след 20 февруари и за това как историческите събития са променили обществения и културен живот на крайдунавския град.
Каква е конкретната роля на Русе в Освобождението през 1878 година?
Конкретната роля на Русе е, че той е част от този укрепен четириъгълник – Русе, Шумен, Варна и Силистра. Русе има абсолютно стратегическо положение в началото на войната. Русе е укрепен град – с пет порти и укрепителен вал. Този вал започва от днешната жп гара и стига до хотел „Рига“. Това е един дълбок ров, който е бил запълнен с вода, а на места е бил граден с камъни. На Дълбокия път, край хотел „Рига“, възрастните русенци знаят, че все още има запазени камъни.
Всичко това е било една силно укрепена крепост. Имало е височини, табии, като запазената сега Левен табия. Тя е запазена дори след Берлинския договор, според който е трябвало градът ни да бъде разрушен като крепост. Русе има изключително стратегическо положение. Оттук е било много важно османските войски да останат и да не се свързват с обсадения Плевен, защото развоят на войната щеше да бъде съвсем друг. Всъщност боевете край Мечка и Тръстеник са част от усилията укрепеният четириъгълник да бъде неутрализиран и войските да не се слеят с плевенските.
С какво Русе се отличава от останалите градове в първите дни след Освобождението си?
Русе е най-големият град – около 20 хиляди души. Той е космополитен град. Освен това, което знаем от Елиас Канети – че тук могат да се чуят шест езика, докато минеш по чаршията – Русе има и много консулства. Тук е било консулството на Великобритания, Франция, Австро-Унгария.
След Освобождението Русе става за кратко административна столица на освободена България. Тук е руското командване – Дондуков-Корсаков, защото Тотлебен заминава за Русия. Продължават първите управленски стъпки, които са започнали в края на войната.
Кои малко познати факти около Освобождението на Русе остават извън учебниците?
Извън учебниците остават доста факти. Ние всъщност учим по-скоро Русезнание – предмет, който беше избираем. По Русезнание изучавахме историята на Русе. В учебниците се споменава само датата на освобождението – 20 февруари. Споменава се, че генерал Тотлебен е бил посрещнат от епископ Климент и Салем или Салим паша – в различните историографски изследвания.
Извън учебниците остава например това, което пише Тотлебен в записките си – че русенци го посрещат малко сдържано. Тази сдържаност и сега си я имаме, тъй като русенци са се страхували какво ще се случи в следващите дни. Бих казала, че русенци участват в Освобождението си. В никакъв случай не мога да кажа, че са били безучастни.
Русенци, свързани с Освобождението, са Ради Иванов, който е подофицер в 12-и корпус, Никола Обретенов, сестра му Петрана Обретенова, която е медицинска сестра, и Тома Кърджиев.
Как Освобождението на Русе променя обществената и икономическата картина в града?
В обществено отношение тогавашните общински съвети вече не са смесени, а са само от християни. Имаме си кмет – първият кмет на Русе е Атанас Гарвалов.
В управата участва и Иван Вазов – той е чиновник в администрацията на Дондуков-Корсаков, по време на руското управление, води се чиновник със специални поръчения.
В икономическо отношение Русе продължава започнатото при Мидхат паша. Русе става център на Дунавския вилает през 1864 година, когато Мидхат паша предлага това да бъде Русе. Промените, които настъпват още по негово време, продължават и след Освобождението. Например морската администрация първоначално е тук, в Русе, а по-късно се мести във Варна.
След Освобождението Любен Каравелов премества печатницата си от Букурещ в Русе, но още през февруари 1879 г. умира и е погребан тук, по негово желание.
От май 1878 г. Русе е временна резиденция на руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков.
Какво интересно можете да ни разкажете около Освобождението на Русе?
Русенци са перспективно мислещи. Когато през 1867 г. през Русе минава султан Азис, даскал Парашкев Дамянов извежда своя хор да го приветства. Гледащият отстрани Найден Геров се ядосва на роболепието на русенци. Но русенци разиграват театър. Скоро те отправят настойчиво искане българският език да стане официален наред с турския и българите да бъдат в администрацията. И получават исканото.
След Освобождението Паул Линденберг в своите спомени от България пише: „Русе – миниатюрен образ на цяла България. Някогашното мръсно, тясно турско гнездо вече беше модерен, безспирно издигащ се град. Кажете, какво е това голямо здание? То е новата гимназия. Днешните русенци могат да се нарекат прусаците на европейския изток.“
