Придобиването на терена до Сексагинта Приста е възможност Русе да продължи археологическите проучвания в една от най-ценните исторически зони на града и да направи следващата голяма крачка – създаването на археологически парк. Според директора на Регионалния исторически музей – Русе проф. Николай Ненов мястото може да разказва повече от две хилядолетия история – от траките и римската епоха до Русчук и съвременния Русе.
Решението Община Русе да придобие терена до Сексагинта Приста е от изключително значение за бъдещето на археологическия комплекс. Именно там през годините са разкрити едни от най-ценните археологически свидетелства за древната история на града.
Проучванията на този терен започват още през 2005 година и постепенно разкриват история, която се оказва много по-дълбока от тази на самия римски военен лагер.
„От 2005 година правим разкопки в този терен, който сега Общината ще придобие, слава Богу. Оттогава знаем за храм на Аполон и Тракийския конник. Върху него се откри принципията“, разказва проф. Ненов.
Принципията е щабът на римската военна част, но значението ѝ далеч не се изчерпва с административните функции.
„Това е и щаб на армията, но всъщност основно култово, религиозно място, което утвърждава култа към императора и към основните божества в Римската империя. Тоест тук виждаме и приемственост между различните видове светилища“, обяснява директорът на музея.
Над сто жертвени ями отвеждат историята векове назад
Под римските пластове археолозите достигат до още по-древна история.
В района на храма на Аполон са разкрити повече от сто ями, свързани с жертвоприношения от времето на траките. Те отвеждат историята на мястото поне до IV–III век пр. Хр.
„В цялото това поле се откриват повече от сто ями, които са места за жертвоприношения от времето на траките. Това е някъде, да речем, IV–III век преди Христа и малко по-късно. Оттам намираме множество останки и свидетелства за религиозния процес и за живота на траките“, посочва проф. Ненов.
Едва по-късно на същата територия се развива селището и военният лагер Сексагинта Приста.
Така на сравнително малка площ археолозите могат да проследят последователността на различни епохи, култове и общности, оставили следи край Дунав.
Принципия, почти колкото Военния клуб
Една от най-впечатляващите находки на терена е принципията – централната сграда на римския военен лагер.
Мащабите ѝ са значителни.
„Това е една огромна сграда. Ако човек види нейния план, тя е почти толкова голяма, колкото Военния клуб“, казва проф. Ненов.
Съвсем близо до нея, буквално при улица „Одрин“, се намира и портата, която е водела към принципията – един от входовете на Сексагинта Приста. Там е разкрита U-образна кула, както и крепостната стена.
„Вижда се къде минава точно линията на тази крепостна стена. Това са все детайли, които към момента учените познават, но не ги познава обществеността“, подчертава проф. Ненов.
Именно възможността тези детайли да бъдат показани и разказани на хората е една от основните причини той да предлага създаването на археологически парк.
Археологически проучвания за още 10–15 години
Придобиването на терена ще позволи не само да бъдат социализирани вече разкритите структури, но и археологическите проучвания да продължат.
А работа има за години напред.
„Там има възможност поне в следващите 10–15 години да се извършват археологически проучвания. Но дори и да не ги свършим сега, да ги оставим за следващ период. Бъдещите поколения също ще искат да правят археологически разкопки“, казва проф. Ненов.
Според него не е необходимо цялата територия да бъде разкрита наведнъж. Археологията, останала под земята, може да бъде съхранена за бъдещите поколения и изследвана с методите и технологиите, с които те ще разполагат.
В същото време вече има достатъчно разкрити структури, които могат да бъдат консервирани, реставрирани и показани.
„На тази територия има достатъчно обекти за консервация и реставрация, за да се покаже какво представлява храмът на Аполон, какво представлява принципията, входът и всички тези детайли от някогашната Сексагинта“, посочва той.
Идеята е новата територия да бъде свързана със сегашната експозиция на Сексагинта Приста и постепенно всичко да се превърне в единно историческо пространство.
Не просто крепостни стени, а място, в което Античността оживява
Представата на проф. Ненов за археологически парк е далеч от традиционния модел, при който посетителят просто преминава покрай останки от зидове и информационни табели.
Историята трябва да бъде преживяна и разбрана.
„Важно е Общината да има тази територия, за да може да развие там и дидактични игри, обучителни материали, интерпретации на времето. Човек не само да гледа останки от крепостни стени, но и да разбира по различен начин как се е живяло във времето на Античността“, обяснява проф. Ненов.
Бъдещият парк трябва да бъде и пълноценно градско пространство – със зеленина, сенчести места и пейки, където човек може да остане, а не просто да премине през обекта.
Но наред с това трябва да предлага и възможности посетителят сам да „прочита“ археологията.
Проф. Ненов дава пример с един от най-често срещаните археологически материали – керамиката.
„Като имате керамика, намерена на мястото, в различни цветове – какво означава това? Ако едната е черна, другата е сива, третата е по-светла? Може да има такъв тип разграничители, които, като сложиш керамиката, да ти говорят от кой век е, какво означава, кое е внос, кое е местно производство.“
Зад подобна на пръв поглед проста игра всъщност стои много по-голям разказ.
„Всичко това говори за контактите на някогашния свят, в който хората тук, в Сексагинта, са живели“, допълва проф. Ненов.
„Културното наследство трябва да работи за съвременниците“
Археологическият парк безспорно би бил нов туристически обект за Русе. Но според проф. Ненов първите хора, за които подобно място трябва да има значение, са самите русенци.
„Всяко едно място, което е свързано с далечното минало тук, в Русе, е важно преди всичко за местните жители. Те са тези, които могат да се гордеят с предходниците си“, казва той.
Именно тук е и големият смисъл на опазването на културното наследство.
„Не връзката му непременно и само с миналото, а възможността културното наследство да работи за съвременниците. Ние, днешните хора, да се ползваме от него и да го обявяваме за своя ценност, защото ни е нужно.“
След което проф. Ненов формулира най-кратко причината Сексагинта Приста да бъде пазена и развивана:
„Ние нямаме друга Сексагинта Приста. Това е, голяма, малка, каквато е – Сексагинта Приста, която сме наследили.“
От римските кораби до днешното пристанище Русе
Значението на Сексагинта Приста не може да бъде разказано без Дунав.
Античният център има важна роля по време на римските войни срещу даките, когато по реката се движат войници и военни съдове.
„Тя има своите важни моменти, свързани с войната срещу даките, когато са използвали тези 60 кораба от типа „пристис“, за да прехвърлят войници от едната страна на другата. Важна ни е и защото тук стои Долнодунавският флот“, разказва проф. Ненов.
Връзката с реката обаче не приключва с Римската империя.
Напротив – според него именно тук може да бъде открита една от най-ясните линии на историческа приемственост в развитието на Русе.
„Вижте, от римско време до ден днешен Русе е пристанище и това е една от най-важните му характеристики, съпътстващи живота и възхода на този град.“
Така Дунав се превръща в естествената връзка между античната Сексагинта Приста и съвременния Русе.
Русе може да представя историята на целия Дунавски лимес
Бъдещето на археологическия комплекс има и още едно измерение – мястото на Сексагинта Приста сред римските обекти по Дунавския лимес.
Според проф. Ненов Русе има всички основания да бъде сред представителните места, чрез които посетителите да научават историята на римската граница по Долен Дунав.
„Да, 17 са обектите в дунавския български участък по Дунав, но не всички от тях са в добро състояние. Сексагинта Приста в Русе е един от добрите примери и ние можем, и защото сме най-голям град, да бъдем репрезентативни за целия лимес“, казва той.
Именно тази перспектива прави създаването на археологически парк още по-значимо – той би могъл да надхвърли ролята на местна туристическа атракция и да представя много по-широката история на Римската империя по Дунав.
От Лестридава през Сексагинта Приста и Русчук до Русе
Може би най-впечатляващото в историята на тази територия е нейната продължителност.
На хълма край Дунав има следи от човешки живот, които позволяват на едно място да бъде разказана историята на повече от две хилядолетия.
„На хълма на Сексагинта Приста и точно в тази територия, която сега Община Русе ще придобие, всъщност имаме живот със сигурност от III век преди Христа до XXI век“, подчертава проф. Ненов.
Така археологическият парк би могъл да разказва не само за римската крепост.
„Ние можем да проследим и да говорим за това място и за Русчук, и за Русе, и за Сексагинта, даже и за тракийския град, който е преди Сексагинта“, посочва той.
Благодарение на проучване на д-р Върбин Върбанов вече е известно и името, с което се свързва тракийският град преди Сексагинта Приста – Лестридава.
„Дълъг е разказът, но ето, вижте как всъщност знаем различни имена на Русе и те са свързани с едно-единствено място – там, където е Сексагинта Приста при Русе, на брега на Дунав.“
И точно в това се крие голямата възможност пред бъдещия археологически парк – да събере различните пластове на едно място и да ги превърне в разбираем разказ за града.
За Лестридава. За Сексагинта Приста. За Русчук. За Русе.
За град, който повече от две хилядолетия живее край Дунав – и който днес получава възможност да покаже много по-пълно историята, върху която е израснал.
Повече за мамута и тайните, които той разкрива за далечното минало, за развитието на туризма в Русе, както и за книгата на проф. Николай Ненов – гледайте в цялото интервю на АНОНС.
