Ниските води на Дунав разкриват не само мащабите на тежкото маловодие, но и следи от свят, съществувал преди хиляди години. Откритите край Ряхово кости от космат мамут вече са прибрани в Регионалния исторически музей в Русе, а мястото, на което са намерени, поражда особено любопитна хипотеза – праисторическият гигант може да не е попаднал там случайно.
За находката, нейната стойност и тайните, които отдръпването на Дунав тепърва може да разкрие, АНОНС разговаря с директора на Русенския музей проф. Николай Ненов.
Според него голямата изненада е, че Дунав продължава да крие множество неизвестни. Особено интересен за изследователите е районът около Ряхово.
„Голямата изненада е, че Дунав още съдържа множество такива неизвестни. Особено районът на Ряхово е любопитен за изследователите.“
Маловодието отваря рядък прозорец не само към праисторията, но и към Античността. В района се намират останките от римската крепост Апиария, голяма част от която днес е под водите на реката.
Именно сега, когато Дунав се е отдръпнал толкова значително, археолозите могат да получат възможност да видят части от обекта, които обичайно остават скрити.
„Знаем със сигурност, че по-голямата част от Апиария е под вода. Сега, когато Дунавът се отдръпва, ще може да се видят части от стени и, разбира се, други неща. Археолози ще отидат в скоро време, за да направят снимки и да видят какво се показва сега.“
Но докато древната крепост очаква своите изследователи, именно мамутските останки край Ряхово предизвикаха огромен интерес.
Мамути край Русе се откриват от 150 години
Оказва се, че подобни находки в региона имат дълга история. По думите на проф. Ненов сведения за открити останки от мамути край Русе има още от XIX век.
През 1876 година известният русенски аптекар и общественик Георг Силаги намира останки от мамут и ги изпраща в музей в Будапеща. За това свидетелства запазена кореспонденция.
„Вече със сигурност 150 години в региона на Русе се откриват останки от мамути. Първият, през 1876 година, Георг Силаги намира останки от мамут и ги изпраща в музея в Будапеща.“
През следващите десетилетия реката продължава периодично да дава подобни находки. Част от костите и зъбите са намирани при обработването и сортирането на чакъл.
При тях обаче има една съществена неизвестност – течението на Дунав може да е пренесло вкаменелостите от огромно разстояние.
И точно тук находката край Ряхово се различава.
Бил ли е мамутът вкаран нарочно в капан?
Откритите сега кости се намират в периферията на реката. Според проф. Ненов мястото вероятно е изглеждало съвсем различно преди хилядолетия.
„Днес те сякаш са в руслото, по брега на реката, но преди хилядолетия по всяка вероятност там е имало блато. И точно тук е ключовият момент за интереса.“
Установено е, че останките са от космат мамут – животното, превърнало се в един от символите на филма Ледена епоха. Този вид е съжителствал с древните хора.
А това отваря вратата към далеч по-интригуваща версия.
Проф. Ненов обяснява, че хората от онова време вече са имали способността да ловуват огромните животни. Една от възможните техники е била чрез огън стадото или отделно животно да бъде подплашено и насочено към предварително избрано място.
Такъв естествен капан би могло да бъде именно блатото.
„Допускаме, че е възможно този мамут да не е попаднал случайно в блатото. Възможно е да е изяден от хората, за да оцелеем ние и да ни има на този свят.“
Засега това е хипотеза, а не установен факт. Но именно контекстът на находката дава основание на специалистите да разглеждат подобна възможност.
Дунав извади история, която стигна по света
Интересът към костите бързо надхвърля пределите на Русе и България. Според директора на музея причината не е единствено в самия мамут, а и в мястото, на което е открит.
Дунав е една от най-важните реки на континента и случващото се с нея има значение за множество държави.
„Дунав е световна ценност. Това, че с него има едно бедствие, засяга всички страни – икономика на различни нива, транспортна свързаност, стоки, товари, атомни централи, нефтопреработвателни комбинати. Всичко това е в една симбиоза заедно с реката.“
Именно съчетанието между драматично ниските води на голямата европейска река и появата на останки от праисторически гигант превръща находката в новина с международен отзвук.
В Русе се пази мамутска находка без аналог в света
Новите кости ще допълнят колекция, която Русенският музей изгражда от десетилетия. В нея се съхраняват останки от различни древни хоботни бозайници – ананкуси, динотериуми, мастодонти и няколко вида мамути.
Сред тях обаче има експонат с изключителна научна стойност – долна челюст от Mammuthus romanus, един от най-древните представители на мамутите, живял преди около 3,5 милиона години.
„Изключително ценно е, че имаме долна челюст от този мамут. Няма друга на света. Тя е уникат, истински уникат и се намира тук, в Русенския музей. По-рядка от тракийско съкровище, наистина.“
Именно заради нейната рядкост специалисти от чужбина са идвали в Русе, за да я изследват.
Към тази история сега се добавят и костите от Ряхово. Дали те ще потвърдят, че преди хилядолетия по тези земи хора са преследвали мамути и са използвали естествения терен, за да ги ловуват, предстои да установят специалистите.
Едно обаче вече е ясно – отдръпването на Дунав показва, че под и около водите му все още лежат страници от историята, които чакат да бъдат прочетени.
Още любопитни факти за находката, тайните, които Дунав продължава да разкрива, и историята на мамутите по нашите земи можете да чуете в цялото интервю на АНОНС с проф. Николай Ненов, директор на Регионалния исторически музей – Русе.
