Значителни ограничения в правата на опозицията въвежда „Прогресивна България“ с предложенията си за промени на правилника на парламента. Законопроектите вече ще може да се гледат в комисиите при много по-скъсени процедури, при които има опасност не всеки депутат да се е запознал с предложенията. Това ще може да става 24 часа след разпределянето им по комисии, а не както е досега – поне 72 часа, след като на депутатите са им раздадени самите предложения, пише „24 часа“.
Вчера съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов предупреди, че това ще направи възможни още комисии като 26-секундната за промените в Закона за горивата от миналия парламент. Вече няма да е задължително комисиите да гледат едновременно няколко предложения на партии по различна материя. Сега това е задължително, но „Прогресивна България“ предлагат комисиите да гласуват дали да ги разделят. Там представителите на „Прогресивна България“ също ще имат мнозинство. Това означава, че ако пет групи са внесли предложения за промени в Изборния кодекс например, мнозинството в комисията може да реши да гледат само един от тях, а останалите да оставят да прашасват в деловодството и до тях да не се стигне никога. Това беше възможно и досега, но с мнозинство две трети, а сега ще трябва обикновено.
Димитър Ганев разкри до какво ще доведе промяната в конфигурацията на Народното събрание
Отпада задължението председателят да организира веднъж месечно координационна среща с шефовете на комисиите, както и изискването главният секретар на парламента да е юрист – вече ще е достатъчно да бъде какъв да е магистър. Това може би означава, че предстои смяна на настоящия главен секретар Стефана Караславова.
Една парламентарна група вече няма да може да предложи създаване на временна комисия, за това ще са необходими поне една пета от народните представители, т.е. 48 души. В 52-рия парламент само „Прогресивна България“ има необходимия брой. Досега беше достатъчно група да го внесе, после се гласуваше в залата. За сравнение 48 депутати са нужни за сезиране на Конституционния съд.
Премахва се и разпоредбата, че по време на предизборна кампания парламентът не заседава.
Увеличават се правомощията на председателя да предлага промени в дневния ред. Той има право на това и сега, но само в „изключителни случаи“ и след като го е обсъдил с партиите на Председателски съвет. Сега вече няма да е нужно да го обсъжда с формациите.
Ограничават се и възможностите за изказвания на депутатите. Няма да имат право да говорят „по същество“ повече от веднъж, когато се гледа закон на второ четене, нито да репликират депутати от собствената си група, намаляват се и позволените им минути по някои въпроси. Сега например депутатите имат право да обосновават предложенията си за промени между първо и второ четене в рамките на пет минути, а вече ще са три. Появява се и следното изречение: „След изказване по същество по даден въпрос народен представител не може да повтаря изразената от него теза, като по свързаните текстове народният представител може да прави само редакционни и правнотехнически предложения в рамките на до 1 минута“. За процедурни въпроси ще имат до 1 минута вместо сегашните две.
„Прогресивна България“: Оптималният срок за ВСС е юли, а главен прокурор – през септември
В първата сряда на месеца групите от опозицията имат право да предложат по една точка, която да влезе в дневния ред. Тази възможност остава, но изчезва текстът, според който може да вкарват и изслушвания на министри.
Отпада задължението на премиера и вицепремиерите да отговарят на въпроси от парламентарния контрол в срок или ако не – до десет дни да се явят в парламента и да обяснят забавянето си. Няма да са длъжни и да отговорят на всички зададени им въпроси до разпускането на парламента.
Минималната почивка по искане на парламентарна група ще е минимум 10 минути вместо сегашните 15.
Администрациите на държавните и местни органи вече няма да са длъжни да подават изискана информация от народен представител в срок от 14 дни. Сега „само ще са длъжни да съдействат“.
Намаляват постоянните комисии с една – от 25 на 24, като махат тази за демографската политика, децата и семейството. Демографската политика се прехвърля към социалната. Има и промени в имената на някои от останалите комисии. Например тази по конституционни и правни въпроси отново ще бъде само правна, към тази за икономическа политика и иновации се добавя и индустрия.
Заместник-председателите в комисиите вече ще може да са до трима вместо до четирима.
Промените в правилника предстои да бъдат разгледани в комисия тази седмица, след което и в пленарната зала. Тогава депутатите ще могат да изберат всички постоянни комисии и парламентът да тръгне по същество.
„В последните часове се създаде напрежение около работата на Временната комисия за изготвяне на нов правилник за организацията и дейността на 52-рото Народно събрание, което за мен е необяснимо. Но преди да премина по същество, искам да кажа, че мнозинството приема въпроса с правилника изключително отговорно. Това е важен въпрос, но за нас по-важни остават темите, които вълнуват цялото общество. Тези, които чакат незабавно решение, а именно – цените, съдебната реформа и другите теми, заради които българският народ ни даде мнозинство и мандат за управление“. Това заяви депутатът от „Прогресивна България” Димитър Здравков пред медиите в кулоарите на парламента.
По думите му ПГ на „Прогресивна България“ счита въпроса за приемането на Правилника за организацията и дейността на парламента за изключително важен с оглед на повишените обществени очаквания към начина, по „който ще работим, и към качеството на законодателния процес в 52-рото Народно събрание“. Здравкоя подчерта,ч е той и колегите му са подходили отговорно и са направили предложения, в които представят виждането си за начина, по който трябва да работи парламентът, и считат, че те ще допринесат за по-добрата работа на НС.
„Необяснимо е защо се реагира негативно на опитите да бъдат поправени онези текстове, които даваха възможност за парламентарни практики, довели до критично ниско доверие на гражданите в институцията. Факт е, че мнозинството може да работи при каквито и да било правила. Но нека бъде ясно – ние наистина искаме действителна промяна в работата на 52-рото Народно събрание“, изтъкна той.
И обясни, че затова част от предложенията са свързани с това да се направи парламентарният дебат по-съдържателен, без възможност за злоупотреба с времето и процедурите. „Ние сме убедени, че е необходим нов подход. Затова с моите колеги ще работим в непрекъснат диалог с опозицията. Това беше заявено още на първото заседание на комисията. Утре е следващото заседание, на което също в конструктивен диалог ще обсъдим както нашите, така и техните предложения“, подчерта Здравков.
И беше категоричен: „Така нареченото „ограничаване на правата на опозицията“ е не просто странен прочит на внесените предложения, а търсена възможност да бъдат запазени старите порочни практики. Временните комисии не са парламентарен инструмент за ежедневна употреба. И назад във времето не е имало проблем народни представители от различни парламентарни групи и политически сили да съберат 48 и повече подписа за създаването на комисия по значими за обществото въпроси“.
„Искам да уверя цялото общество и всички народни представители от 52-рото Народно събрание, че министрите от кабинета на премиера Румен Радев -ще участват пълноценно в парламентарния контрол“, допълни той.
