Българка, жертва на трафик на хора, принудена да проституира, е осъдила България в Европейския съд по правата на човека заради парите, които трафикантът ѝ е получавал от експлоатацията и сексуалната ѝ дейност. С решението си съдът в Страсбург приема, че жертвата на трафик има право да търси обезщетение за вреди от трафиканта, включително и за приходите, които той е получил от нейната дейност.
Даниела Крачунова, на 38 години, е родена във видинското село Кошава, а през 2012 г., когато е на 26 години, се запознава със сводника си. Казусът й е подробно описан в решението по делото, като от него се разбира, че жената е била жертва на трафик на хора, била е удряна, а сводникът й е държал личната й карта, като е прибирал всички получени от сексуалната й дейност пари. В замяна на това я приютил в дома си и й предлагал защита както от клиенти, така и от полицията. Жената многократно е правила опити да бяга, като е била заплашвана от него и впоследствие се връщала. През 2013 г. срещу сводника й започва наказателно производство и той окончателно е осъден през 2017 г. за трафик на хора, като получава 3 години условна присъда и глоба от 4 хил. лв.
Българските съдилища не признават претенциите на Крачунова за пропуснати приходи, които са ѝ нанесени от това, че той е прибирал всички пари, които е получавала от сексуалната си дейност. Основният аргумент на съдилищата в България е, че връщането на приходи от проституция противоречи на „добрите нрави“. Жената завежда дело в съда в Страсбург и с решението си съдът се произнася, че държавата е длъжна да даде възможност на жертвите на трафик да поискат обезщетение за пропуснати доходи от трафикантите.
„В светлината на значителния акцент върху правата на жертвите на трафик в международните инструменти, както и в производството пред българския Конституционен съд и мотивите, дадени от този съд, не може да се приеме, че простото позоваване на „неморалния“ характер на приходите на жалбоподателя представлява достатъчно оправдание за неизпълнение на това задължение“, посочва в решението си ЕСПЧ.
Съдът посочва още, че дори и да са налице основателни обществено-политически причини за отхвърляне на иск за непозволено увреждане, свързан с печалби, получени чрез проституция (например може да се твърди, че поддържането на такъв иск може да се разглежда като оправдаване на проституцията или насърчаване на някои хора да участват в нея), в настоящия случай такива причини се противопоставят на противодействащата и несъмнено наложителна обществена политика срещу трафика на хора и в полза на защитата на неговите жертви, на което не само съдът, но и самите български власти ясно придават значително значение, пише още „Капитал“ по мотивите на съда.
