„ПВУ е 1/3 от финансирането, на което България има право. След множество анализи и серия преговори ще ви запозная с някои детаили, които не са радостни нито за правителството, нито за българското общество. Мерките по целия План са 321. До момента трябваше да изпълним 115. Второто плащане, което е за 653 млн. евро, не е под въпрос – то ще бъде отказано със сигурност, въпреки че България изпълни 85% от реформите. Парите, с които разполагаме, ще ни бъдат достатъчни до септември тази година. Крайният срок за извършване на плащания по ПВУ е август 2026 г.“. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев на брифинг в Министерския съвет в сряда.
„С колегите от ЕК постигнахме съгласие, че колкото и трудно да е, най-разумното е да стартира анализ, който да направим с колегите от Министерството на финансите за това кои от критериите по Плана да отпаднат. Ще бъдем амбициозни, въпреки необходимостта от много реформи. Ще се опитаме да спасим част от финансирането по ПВУ и държавния бюджет за 2026 г.“, посочи още той.
„Анализът, който прави Министерството на финансите, показва следното: Идентифицирали сме седем инвестиции, които няма как да бъдат реализирани до 31 август 2026 г. Други 15 проекта са с изключително ниска степен на вероятност за реализиране до същата дата. Това означава, че всички тези инвестиции, които няма да могат финансирани със средства по ПВУ, трябва да останат за сметка на националния бюджет. Това ще се отрази изключително негативно върху публичните финанси на страната за тази и следващата година. Затова трябва да бъдем изключително прецизни, предпазливи и практични по отношение на действията, които ще предприемем в следващите няколко седмици. Надявам се да имаме конкретни резултати до 14 дни”, обясни финансовият министър Теменужка Петкова.
„В Министерството на енергетиката направихме детайлен анализ във връзка с реформите и проектите в ПВУ в частта „енергетика”. Ситуацията е меко казано критична и дори драматична. Видът, в който е подаден ПВУ, може да се определи като неизпълним. Две са основните причини за това – тези реформи застрашават енергийната сигурност на страната и изцяло противоречат на националния интерес. Неизгодните реформи водят до това, че ще бъде бръкнато дълбоко в джоба на българския гражданин, ако те не бъдат внимателно преформатирани и преговорени”, добави енергийният министър Жечо Станков.
По негови думи става въпрос за две основни промени – изкарване на две стратегически за страната дружества, които гарантират енергийната ни сигурност, както и извънредно поетия ангажимент от Кирил Петков за 40% намаляване на емисиите от въглищните централи. „Няма такъв ангажимент в нито един документ и директива. Дори и една централа да затвори, другите продължават да имат същия ангажимент – да намалят емисиите с 40%. Не на последно място трябва да има пътна карта за климатична неутралност, която не поема допълнителен ангажимент през Брюксел, но създава политическо напрежение и неразбиране в обществото”, заяви още Станков.
„Говорим за резултат от престъпно бездействие и неглижиране, което е довело до предсрочие от порядъка на 15 месеца. Ще опитаме в авариен режим да спасим каквото е възможно по първата част на програмата, а втората няма как да се случи със средства по ПВУ”, каза министърът на регионалното развитие и благоустройство Иван Иванов.
По думи на транспортния министър Гроздан Караджов ситуацията в повереното му ведомство е подобна. „Най-важната реформа е провеждането на търг и сключването на договори с превозвачи за обществения договор за жп превоз. Тази инициатива трудно може да бъде изпълнена в срок. Въпреки това ще направим сериозен опит това да се случи и до 31 декември да имаме подписани контракти”, посочи той.
„По отношение на проектите сме в етап на оценка на конкурсната документация за закупуване на 35 електрически влака. Оставащото време до края на срока е едва 16 месеца. Няма възможност влаковете да пристигнат дотогава. Другата инвестиция, която е поставена в риск, е тази за широколентовия достъп”, допълни Караджов.
