Това е много тежък посттравматичен стрес, който остава за цял живот. Представете си обезобразен човек – с толкова много белези. Дори само поглеждайки белезите си, той ще преживява ужаса от тази психотравмена ситуация. Посттравматичният стрес е един пожизнен отпечатък“.
Това каза пред bTV психиатърът Веселин Герев, след като 18-годишно момиче беше нападнато от приятеля си с макетно ножче и получи повече от 400 шева на порезните си рани.
„Раните ще заздравеят, белезите и посттравматичният стрес ще останат, ще съпътства жената като нейна сянка“, посочи той.
„Като разглеждам досието на извършителя, това е един завършен психопат. Всички действия срещу него сега вместо да го усмирят, те ще го разгневят и разярят още повече. Ако той не усети цялата сила на закона и цялото негативно отношение на обществото, ефектът ще бъде абсолютно нулев. Промяната зависи от всички нас. Зависи какви ще бъдат експертизите“, каза още специалистът.
„Психопатът се отглежда – първо в семейството, после от обществото, толериращо неговите агресивни прояви. Вербалната му агресия преминава във физическа саморазправа. Когато същият този психопат не бъде смазан с цялата сила на закона, това го окрилява да върши същите прояви, а чувствата за безнаказаност му дава още повече смелост и дързост да извърши много по-тежки престъпления. Докога по общество ще действаме по следствието, а не по първопричината. Трябва да обявим война на агресията във всичките ѝ форми. Трябва да възпитаме нашите деца да нямат никаква търпимост към такава. Отглеждането на психопата стана едно семейно дело. Ако продължаваме в същия стил на възпитание и семейни ценности, след 20 години животът няма да е поносим – за всеки ъгъл ще дебне по един такъв“, посочи д-р Герев.
Той посочи още, че има клиенти мъже, които също са жертва на домашно насилие.
„Наказанието зависи от самата квалификация на извършеното. Единственият, който може да поддържа да повдига и да поддържа обвинението, е прокуратурата. Съдът няма право“, посочи адвокатът по наказателно право Полина Велчева, която е работила по подобни случаи.
„Законът така е направен и беше приет така орязан, че може да има тълкуване. Когато нещо може да бъде тълкувано като лека телесна, средна телесна и тежка телесна повреда, съдиите много често могат да бъдат вързани от местните главорези. За мен проблемът идва от тълкуването. Политиците, които се противопоставиха на закона, който беше идеално създаден от една министърка, и го орязаха. Когато жената е бита, тя отива и подава жалба, а след това трябва да може да се скрие. Имам познат случай около мен на жена, която се скрива с детето си и напуска местонахождението им, тя след това трябва да се върне, защото бащата трябва да си вижда детето. Той я пребива от бой с юмруци и тя си оттегля жалбата, а държавата спира. Четири партии орязаха закона – не знам по какви причини“, коментира актрисата Яна Маринова.
„Трябва да се мисли и в една друга посока, която нашият закон не предвижда – последиците от психическия тормоз, насилие. Психическият тормоз може да има непоправими щети. В Наказателния кодекс няма правна рамка за тези последици, има само са физическото насилие“, посочи Полина Велчева.
„Много е важно какви доказателства се събират в самия процес. Ако могат да бъдат събрани, това ще доведе до изхода, който очаква цялото общество. Прокуратурата вече работи от един месец, а от два дни има още един наблюдаващ прокурор. Мисля, че този случай ще има добър изход“, коментира още тя.
„Три от съдебно-медицинските експертизи са готови, две още се изчаква, материалите трябва да се изпратят в София“, обясни Полина Велчева.
Според Яна Маринова при домашно насилие единственият изход е бягството – място, на което да можеш да се скриеш. „Никой прокурор или съдия не може да те запази, ако местният главорез ти е хвърлил око и ако нямаш нужните връзки. Внесеният закон от началото на годината, трябва да бъде върнат с нужните поправки“, посочи актрисата.
Тя сподели, че е била 16-годишна, когато приятелят ѝ я е заплашвал, че ще убие цялото ѝ семейство. Затова тя трябвало да измисли история пред полицията, когато е била простреляна.
„Аз успях да избягам, когато намерих връзки“, посочва Яна и допълни, че около четири месеца е стояла в капан.
„Направете по-лесно бягството. Когато подадеш жалбата, да можеш да се скриеш с детето си и да не трябва да се връщаш заради родителски права“, каза още тя.
