Според нея има тенденция родителите у нас да говорят повече с децата си, но големият въпрос е как го правят. По думите на експерта възрастните трябва не толкова да отговарят, колкото да подтикват малките да задават още въпроси, да подхранват любопитството и жаждата им за знания, да ги учат да мислят самостоятелно и да се аргументират.
До голяма степен разликите между поколенията не са чак толкова съществени, децата са такива, каквито сме били и ние, посочи Гавазова. По думите й голямата отлика е във високотехнологичния екранен свят, който прави хората по-пасивни и консуматорски настроени. При децата това дава тежки отражения, защото мозъкът не е готов за подобна „атака“, допълни експертът.
Нора Гавазова уточни, че колкото по-малко е детето, толкова за по-кратко трябва да бъде изложено на екраните. Освен това отговорността на възрастните е да ограничават устройствата и, когато детето е готово, да му създадат култура на управление, да му кажат, че човекът е господар на технологиите, а не обратно, допълни тя.
Според нея все повече българи се интересуват от тези теми и това е много хубаво. В това отношение и ролята на учителите е много важна, каза още експертът. Тя е категорична, че изкуственият интелект няма как да замени педагозите, тъй като общуването не е силната му страна. Учителите, обаче, трябва да се настроят да проявяват креативност, да подтикват децата към любознателност, а не да изискват послушание и повторяемост, посочи Гавазова.
Според нея българските преподаватели все повече разбират, че трябва да общуват по нов начин с децата, но това изисква те да имат повече свобода и подкрепа от образователното министерство, от държавата. По думите на Гавазова унифицирането и капсулирането на образователната система трябва да спре, както и това учителите да бъдат затискани с бумащина. Всъщност големият проблем е в системата, а не в тях, каза още експертът. Според нея са нужни структурни промени, а не толкова на ниво съдържание на учебниците и кое в кой клас да се учи.