Населението на страната в края на 2024 г. е 6 437 360 души. В сравнение с предходната година намалението е с 8121 души, или с 0,13% по-малко. Броят на живородените деца е 53 428 и намалява спрямо 2023 г. с 6.6%. Броят на умрелите е 100 736 души и, макар и с малко – само 0.3%, също намалява спрямо 2023 г. Увеличава се обаче преждевременната смъртност – под 65-годишна възраст, която и без това е доста висока спрямо ЕС. Това показват данни за демографските процеси през 2024 г., публикувани днес от НСИ.
В шестте най-големи града с над 100 000 души население е настъпило разместване. Със 121 249 души население Стара Загора вече е петият град на България, измествайки Русе на шесто място. Разликата между двете населени места е символична – старозагорци водят с 81 души пред русенци, които са 121 168. София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора увеличават населението си, докато в Русе то намалява с 948 души. Това води и до разместването – през 2023 г. русенци бяха с 909 повече от старозагорци. В град София вече живеят 1 205 548 души при 1 196 806 души население в края на 2023 г.
Градове с население над 100 000 жители към 31.12.2024 г.:
В сравнение с 2023 г. шест области увеличават населението си, като най-голямо е това увеличение за областите Кърджали и Бургас, съответно с 2 и 1.2%. При областите Видин и Смолян е отчетено най-голямо намаление – с по 1.7%. Най-малка по население е област Видин, в която живеят 70 542 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) – с 1 295 931 души (20.1%). Четири са областите с население над 300 хил. души – София (столица), Пловдив, Варна и Бургас.
Общо 96 833 лица са променили населеното място, в което живеят. И през изминалата година не се проявява феноменът от пандемията, когато вътрешната миграция беше основно от град към село. Както и през 2023 г., тенденциите са се върнали към обичайното. Най-голямо териториално движение има по направлението „град – град“ (41.4%), последвано от направлението „село – град“ (26.1%) и „град – село“ (22.8%). Значително по-малък, по брой и относителен дял, е миграционният поток по направлението „село – село“ – 9.7% от мигриралите лица.
През 2024 г. 13 002 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, т.е. емигрирали са. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16.9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%). Спрямо 2023 г. има известно намаление (mрез 2023 г. 15 227 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина), но предпочитаните държави остават същите.
52 189 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, като тук са и завръщащите се българи. 51.5% са граждани на страни извън Европейския съюз, 34.9% имат българско гражданство, а 13.6% са граждани на държави от ЕС. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.8%), Украйна (16.6%) и Сирия (10.5%). В този ТОП 3 сирийците изместват руснаците, които държаха 9,7% от входящия поток през 2023 г. Тогава турците и украинците отново бяха на първите две места, но входящият поток беше 56 807 души.
През 2024 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 47 308 души. Това е разликата между живородените и умрелите. През 2023 г. отрицателният естествен прираст е бил 43 809 души. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 7.3‰ (разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1000 души от средногодишния брой на населението.). Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 5.5‰, а в селата – минус 12.5‰.
