Двадесет години живот и кариера в Съединените американски щати, работа с елита на световната гимнастика и завръщане у дома – пътят на Светломир Станчев е история за постоянство, професионализъм и вярност към корените. Бивш национален състезател, многократен шампион в различни възрастови категории, треньор и съдия по гимнастика, той избира да пренесе натрупания отвъд Океана опит в България. В интервю за Информационна агенция АНОНС Светломир Станчев говори откровено за трудните решения, удовлетворението от спорта и мисията си да възпитава следващото поколение гимнастици.
– Разкажете ни малко повече за себе си. Как започнахте да се занимавате с гимнастика?
Казвам се Светломир Станчев. Роден съм в Русе и на около 7-годишна възраст започнах да тренирам гимнастика. Занимавах се активно със спорта до 20-годишна възраст. Многократно съм бил шампион в различни възрастови категории, бил съм част от националния отбор и съм участвал в европейски първенства.
Възпитаник съм на Спортното училище в Русе, като последната си година завърших във Варна. След това заминах за София и започнах обучението си в Националната спортна академия. Така се стекоха обстоятелствата, че заминах за Америка, където живях около 20 години.
В САЩ станах треньор по гимнастика. Имах честта да работя с хората, които първи ме откриха като състезател – моите треньори, които също заминаха за Америка. Моят личен треньор беше национален треньор на Олимпийските игри в Сидни през 2000 година, а по-късно директор на залата, в която започнах работа. Постепенно навлязох в системата и с времето станах и съдия по гимнастика.
– Кое беше по-трудното решение – да заминете за Америка или да се върнете в България?
Това е много добър въпрос и според мен има два отговора. Когато бях на 20 години, ми беше много лесно да замина за Америка. Винаги съм мечтал за това и нямах много задръжки.
След като заминах, станах треньор, имах добра работа и се прибирах в България основно за почивка и за да видя родителите си. В един момент обаче започна да ми става трудно – липсваха ми семейството, приятелите и България.
Решението да се върна за постоянно в България беше трудно. Знаех какво искам, но не беше никак лесно. Все пак в продължение на 20 години имах изграден живот в Америка и съзнателният ми живот премина именно там.
– Кой момент в кариерата Ви е дал най-голямото удовлетворение?
Първо – като спортист. Растежът, който съм направил от малък до младежка възраст, и това постоянно да ставам по-добър в това, което правя. Да постигнеш дадена цел – това е нещото, което най-много ме е мотивирало.
Упоритата работа, усилията и качването на почетната стълбичка носят огромна радост. Всеки се старае да стане първи и това удовлетворение не може да се сравни с нищо друго.
– Какво от американската гимнастика ще приложите в работата си тук, в България?
Бих казал, че гимнастиката като система е почти една и съща навсякъде – преминава се през сходни етапи и упражнения. Това, което бих искал да приложа тук, е повече дисциплина, по-добра комуникация между треньор и състезател и работа върху правилните основи.
– Как мотивирате децата, когато им е трудно в залата?
Първо се опитвам да разбера естеството на проблема – от какво се нуждаят и какво ги затруднява. Нашият спорт е изключително труден и децата постоянно преминават през изпитания.
В гимнастиката често от 10 опита падаш 7–8 пъти и това води до срив. Като треньор моята роля е да ги насърча, да ги мотивирам и да им помогна да не се отказват. Така те придобиват по-голяма увереност и в крайна сметка са по-щастливи.
– Какво бихте казали на един спортист, който се колебае дали да остане в България или да замине в чужбина?
И този въпрос има два отговора. По принцип е хубаво човек да види другата страна, да натрупа опит – винаги има какво да се научи и какво да се вземе.
Но за мен най-важното е едно – човек никога да не забравя откъде е тръгнал и кои са корените му.
