Сава Огнянов е един от пионерите на българското театрално изкуство, забележителен със своята отдаденост, перфекционизъм, вроден талант и не на последно място – идеализъм, който обаче стопява дните му с нерви и борба срещи интригите и посредствеността на сцената и зад нея.
Роден е в българския град Кюстнджа – днес Констанца, днешна Румъния, учил е в Русе, специализира, в Мюнхен, Берлин, Прага, Виена, Москва и Париж. Дебютира в „Сълза и смях“ през 1902 година, продължава в Народния театър в екип с чешкия режисьор Йозеф Шмаха, за чиято дъщеря се жени. Сава Огнянов създава над 115 театрално роли, 40 от тях – главни: Хамлет, Кориолан, Цезар, Борис Годунов, Ругожин, д-р. Ранг, Филип 2, Вурм, Клавдий, Наполеон, Петручио, Макбет.
Появява се на екрана в ням филм, снима в Рим лентата „Отец Савалий“, заради която е оценен като „Звезда на италианското кино“. Самият Сава обаче признава, че „Липсата на звук не е за артист, който цени думите“. Огнянов, за когото се подозира, че е таен син на Ботев умира на 56 година на 22 март 1933 година.
Двадесет години по-късно русенският театър приема неговото име.
Източник: в. „Уикенд“
