Социалният зам.-министър в интервю пред АНОНС за мълчаливото насилие, политическата отговорност и битката за достойнството на възрастните хора в България
Иван Кръстев е заместник-министър на труда и социалната политика. Професионалният му път е тясно свързан с Министерството на труда, където започва работа още през 2006 г. в дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“. От 2011 до 2013 г. е главен директор в Агенцията по заетостта, след което става заместник-министър на образованието и науката, отговарящ за международно сътрудничество и управление на средствата от ЕС. Работил е и в Европейския парламент, а от 2019 г. е секретар на Делегацията на българските социалисти. В периода 2021–2022 г. отново заема поста заместник-министър на труда. Автор е на редица публикации по теми, свързани с пазара на труда, социалните неравенства и управлението на европейски фондове.
Пред Информационна агенция АНОНС той говори открито за социалния срив в домовете за възрастни, тежката липса на кадри и какво реално се прави в битката срещу демографската катастрофа.
– Г-н Кръстев, в България сме свикнали всяко чудо да е за три дни. Темата с „домовете на ужасите“ леко отшумява. Каква е ситуацията към днешна дата? Продължават ли да пристигат сигнали в министерството?
– В интерес на истината, през последната седмица сме залети от вълна от сигнали – не само в министерството, но и в структурите на МВР, Агенцията за качеството на социалните услуги и Агенцията за социално подпомагане. Вие казахте, че всяко чудо е за три дни, но истината е, че тези разработки се водят от повече от три години. За съжаление, едва сега това правителство прояви воля, а и правоохранителните органи най-сетне оказаха нужното съдействие.
Агенцията за качеството на социалните услуги съществува от четири години, а новото ни законодателство в тази област – от едва пет. Все още се изгражда практика. Още през 2021–2022 г. успяхме да разкрием и спрем някои вредни практики, насочени срещу правата, а понякога дори живота и здравето на хората. Това е абсолютно недопустимо.
– Шефът на НАП заяви, че тези проблеми са съществували от години. Защо държавата не е реагирала по-рано?
– Държавата работи, поне в нашата част от администрацията. С приемането на изцяло нов законодателен пакет през 2019 г. се въведе задължително лицензиране и ясни стандарти за предоставяне на социални услуги. Преди това тези домове функционираха на регистрационен и доброволен принцип. Сега вече имаме нормативна база, която позволява да се изисква и налага грижа, отговаряща на здравните и социалните стандарти – дори със силови средства, когато е нужно.
– Ще има ли законодателна подкрепа в парламента за тези инициативи?
– Вярвам, че ще има. Очаквайте съвсем скоро конкретни предложения – готови са почти изцяло. Ще има промени както в Наказателния кодекс, така и в специализирани закони. След всичко, което видяхме и което още се случва, вярвам, че народните представители – независимо от политическите си убеждения – ще се обединят около това да дадат на институциите нужния инструментариум, за да защитават правата на възрастните хора в България.
– Днес в България е румънският еврокомисар със социален ресор. Коментира се, че заетостта у нас расте. Толкова ли е розова картината?
– Нека не се заблуждаваме. Да, заетостта нараства и безработицата намалява, но това води до нови проблеми. Имахме работна среща в община Русе, където ясно се открои недостигът на специалисти с конкретни квалификации – например медицински сестри, санитари, и дори нискоквалифицирани работници. Това е проблем не само за малките населени места, но и за цялата страна. Най-големият дефицит е на хора, които се грижат за други – тези професии остават сред най-нископлатените, а нуждата е огромна.
– Решаването на демографската криза е сред приоритетите на министър Гуцанов. Какъв напредък има?
– Демографската политика е хоризонтална и не може да бъде решена от едно министерство. Това е държавна политика, която включва задържане на хората в страната, икономическа перспектива за младите, достъп до здравеопазване и образование. За да обърнем тези, за съжаление, изглеждащи необратими процеси, трябва да създадем у хората усещане за напредък, за вяра в по-доброто бъдеще.
Най-позитивните демографски тенденции у нас бяха около влизането ни в Европейския съюз – тогава имаше усещане за посока, обединение и надежда.
– За разлика от сега, когато сме на прага на еврозоната.
– Именно затова всички институции, медиите и гражданското общество имат обща отговорност: да създадат правилното разбиране, че по-дълбоката интеграция с водещите икономики и общества на ЕС ни дава шанс. Тези страни не просто осигуряват по-висок жизнен стандарт – те гарантират реален достъп до права и сигурност. Това трябва да е и нашата перспектива.
