Тя е онова лице на българската мода, което носи естетика, характер и дисциплина в единна, безпогрешна линия. Лора Лилова – дизайнер, основател на бранда LORRETI и безапелационен глас в новата вълна на висша мода, се превърна в част от елитната Villa Forbes по време на тазгодишния филмов фестивал в Кан. Там нейните творения, носени от фигури като Лейди Виктория Хърви, буквално озариха червения килим. Но зад фасадата на успеха стои една жена с безупречна визия, остър стратегически ум и неизчерпаема вяра в себе си. За пътя от локалното към световното, за модата като философия и битка, и за силата да останеш верен на себе си – разговаряме с Лора Лилова.
– Какво беше първото Ви чувство, когато разбрахте, че ще бъдете част от Villa Forbes в Кан и как се подготвя един дизайнер за червения килим?
Чувствах се дълбоко поласкана. Поканата от Forbes е не просто признание, а и огледало на всичко, което градим в LORRETI – визия, последователност и висока естетика. Вниманието дойде, след като Мис Франция избра наша рокля на предното издание на фестивала. След едно нейно интервю, в което спомена бранда и собственото си възхищение от нас, успяхме да привлечем интереса на модния елит във Франция.
View this post on Instagram
Подготовката за червения килим изисква далеч повече от добра кройка – това е синтез между култура, комуникация и безкомпромисно внимание към детайла, което, за щастие, LORRETI владее.
– Кога за последно се почувствахте на ръба да се откажете – и какво Ви спря?
Съмнението е неразделна част от пътя нагоре. Това, което ме спира да се откажа, е дисциплината – и вярата, че талантът без устойчивост не значи нищо. Истинската сила е в това да продължиш именно когато си най-близо до това да спреш.
– Има ли рокля, която винаги ще бъде „Вашият подпис“ – и какво я прави толкова лична?
Гащеризонът. За мен тази визия е синоним на сила, изисканост и интелигентна женственост. Да обединявам андрогинна енергия и изтънчен силует е нещо, което резонира с философията на марката. Обичам контрастите – романтика и строгост, лекота и структура.
– Какво не виждат хората зад лъскавите снимки от Кан и Instagram – кое е скритото лице на успеха?
Управлението на растежа. Преминаването от локален пазар към международна сцена изисква стратегическо мислене, финансов нюх и невероятна издръжливост. Glamour-ът прикрива едно безкрайно количество решителност, безсънни нощи и постоянна самооценка. Погледнато отстрани съм фина и винаги усмихната дама, а отвътре съм Желязната лейди в 90% от деня.
View this post on Instagram
– Какво е да видите свои рокли на звезди като Лейди Виктория Хърви? Променя ли това нещо във Вас като дизайнер?
Да създавам визии за Лейди Виктория беше чест и удоволствие. Тя не е просто клиент – имам удоволствието вече да я нарека мой личен приятел и, разбира се, посланик на нашия естетически код. Когато някой с нейния аристократизъм и неповторимо излъчване избере да носи твоите творения, това е повече от похвала – това е абсолютно признание, което дава нова посока на бранда. Личното ни приятелство направи това преживяване още по-ценно.
– Ако Ви дадат неограничен бюджет и пълна свобода – как би изглеждала „Вашата модна утопия“ на подиума?
Свободата е много по-важна от бюджета. Истинската мода се ражда от върховна идея, която не винаги е свързана с разход. А истинската креативност и спиращият дъха стил нямат цена. Именно затова се срещат толкова рядко – дори и при най-големите модни брандове, където бюджетите са космически.
– След Кан… какво следва? Може ли да ни подскажете коя ще е следващата голяма сцена, на която ще видим Лора Лилова?
Отваряме най-големия си шоурум в София – архитектурно и концептуално ново начало. Паралелно работим върху влизането си на още няколко европейски пазара. След Кан дойде потвърждението, че мястото ни е на международната сцена – и именно натам се отправяме.
– Ако можехте да дадете един съвет на Лора от 15-годишна възраст – какво щяхте да ѝ прошепнете?
Бих посъветвала 15-годишното си аз същите неща, които чувах от майка си тогава: да се наслаждавам малко повече на живота, да си давам време да се забавлявам, защото пълното отличие в гимназията и впоследствие големите кариерни успехи не са гаранция за лично щастие. Да се радвам повече на малките неща и да спра да бързам за „някъде“. Животът е кратък и много красив, стига да имаш очи да го видиш.
