За д-р Джордже Стойнев плачът на новороденото е най-хубавата музика. След години в родилната зала, безсънни дежурства, трудни решения и стотици срещи с човешката радост и болка, акушер-гинекологът от УМБАЛ „Медика Русе“ е убеден в едно – добрият лекар трябва преди всичко да бъде добър човек. В откровен разговор пред Информационна агенция АНОНС той разказва за пътя си от Босилеград до България, за първото раждане, за случаите, които никога няма да забрави, и за доверието между лекаря и пациента.
Д-р Стойнев е роден в Босилеград, Сърбия, в среда, в която съхраняването на българската идентичност има особено значение. Още като ученик знае, че иска да продължи образованието си в България.
„Много по-лесно е да си българин в България, отколкото да си българин в чужбина. Защото, като се родиш в България, то ти е дадено, докато в друга страна трябва да го отстояваш“, споделя той.
През 2000 година пристига в България, за да учи. Макар да завършва училище с отличен успех и да има възможност да избере различни професии, решението да стане лекар идва едва в дванадесети клас.
„Не е супер романтична моята история. Бях пълен отличник и можех да запиша абсолютно всичко. Просто една сутрин се събудих и казах: „Ще стана лекар“. И така стана“, разказва с усмивка д-р Стойнев.
Завършва Медицинския университет в Плевен през 2009 година. По-късно придобива специалност по акушерство и гинекология, а впоследствие и по здравен мениджмънт.
За избора на акушерството и гинекологията заслуга има негов колега и приятел от Бургас – д-р Георгиевски, който по това време вече специализира.
„Той запали искрата в мен“, спомня си русенският лекар.
Още на 15 юни 2009 година, в първия си ден като специализант в държавната болница в Плевен, попада направо в родилната зала. Не само присъства на раждане, но му се налага и да извърши първите практически манипулации.
Това е началото на професионален път, който постепенно променя не само уменията му, но и отношението му към медицината.
Паралелно с обучението си д-р Стойнев работи и в спешната медицина. Именно там преживява едни от най-силните си професионални емоции – удовлетворението от първия спасен човешки живот и безсилието пред случаи, в които лекарските усилия не са достатъчни.
„Няма по-голяма гордост за един лекар“, казва той за момента, в който успява да спаси пациент.
Но бързо научава и другата страна на професията.
„Най-трудният урок, на който ме научи медицината, и това стана рано, е, че не сме всеможещи. Винаги има ограничения“, признава акушер-гинекологът.
Именно затова днес говори толкова категорично за самочувствието и отговорността на хората в бели престилки.
„Лекарите не трябва да се самозабравят, да се мислят, че са Господ. Най-големият враг на лекаря е егото“, подчертава д-р Стойнев.
Сред случаите, които пази ярко в паметта си, е раждане отпреди около 16–17 години. Родилка пристига в болницата от друго лечебно заведение, без да познава никого от екипа. Жената е изплашена, а д-р Стойнев е дежурен.
„Просто видях в нейните очи огромен страх и зов за помощ“, разказва той.
Детето се ражда живо и здраво. А благодарността на майката остава един от онези спомени, които времето не успява да заличи.
„Този случай го помня доста добре. Все едно беше вчера“, признава лекарят.
Днес д-р Джордже Стойнев е един от водещите акушер-гинеколози в УМБАЛ „Медика Русе“, където работи от 2014 година. Преглежда пациентки и в Медицински център „Медика Експерт“. Има допълнителни квалификации в областта на спешната помощ, лапароскопията и хистероскопията и участва в национални и международни медицински форуми.
Но отвъд професионалната подготовка той поставя още едно качество, без което според него медицината губи своя смисъл – съпричастността.
В практиката си все по-често среща бъдещи майки, които пристигат на консултация с много въпроси, тревоги и информация, почерпена от интернет, социалните мрежи и вече дори от изкуствения интелект.
Според него проблемът не е в желанието на пациентите да бъдат информирани, а в трудността огромното количество информация да бъде правилно разбрано и съобразено с конкретния случай.
„Една жена две еднакви бременности няма“, обяснява д-р Стойнев и предупреждава, че чуждият опит невинаги може да служи като ориентир.
Затова той вярва, че женската консултация не се изчерпва с изследвания, прегледи и проследяване на здравословното състояние на майката и бебето.
Не по-малко важно е лекарят да спечели доверието на жената и да ѝ помогне да преодолее страха от предстоящото раждане.
„Няма глупав страх“, категоричен е акушер-гинекологът.
По думите му понякога пет минути пълноценен разговор могат да бъдат изключително важни за пациента. Затова, колкото и натоварено да е ежедневието, лекарят трябва да намери време да обясни, да изслуша и да успокои.
„Да, изгорени сме, да, натоварени сме, но нека на първо място да бъдем хора. Добрият лекар не може да е добър лекар, ако не бъде добър човек“, казва д-р Стойнев.
Той не крие, че загубата на обществено доверие към медицинските специалисти го тревожи. Според него публичните обвинения срещу лекари често получават голям отзвук, докато случаите, в които вината им не се доказва, рядко предизвикват същото внимание.
Въпреки напрежението и трудните моменти обаче не е изгубил мотивацията си да бъде в родилната зала.
Защото там, сред тревогите и напрежението, има един звук, който продължава да му носи същото вълнение, както в началото.
Плачът на новороденото.
„Аз като чуя плач, за мен е симфоничен оркестър“, споделя лекарят.
Зад тези думи стоят години работа, безсънни нощи и истории, които остават завинаги с медицинския екип. Д-р Стойнев признава, че лекарите също преживяват всяка човешка болка и радост, макар невинаги да могат да покажат емоциите си пред пациентите.
За него медицината остава професия, на която човек трябва да се отдаде изцяло, но и да помни собствените си граници.
А най-важните уроци, които е научил, не са само от учебниците и операционната зала. Те идват от хората – от страха в очите на една родилка, от искрената благодарност след успешно раждане и от онези моменти, в които дори най-опитният лекар трябва да признае, че не може всичко.
„В нашата професия без емпатия и най-сухата теория не върши абсолютно никаква работа“, е посланието на д-р Джордже Стойнев.
И може би именно в това се крие неговото разбиране за медицината – професионализмът е задължителен, но човечността е онова, което превръща лекаря в човек, на когото пациентите могат да се доверят.
