Днес връзката между Русе и Гюргево означава едно – Дунав мост. Но малцина помнят, че преди появата му железопътните вагони са преминавали реката по начин, който днес изглежда почти невероятен. Те буквално са били качвани върху огромен кораб и превозвани до отсрещния бряг. В сърцето на тази забравена история стои фериботът „София“.
Началото е още през 1937 г., когато България и Румъния сключват договор за изграждането на фериботния комплекс Русе–Гюргево. Година по-късно започват процедурите за строителството, като в търговете участват 28 специализирани компании. След повече от две години работа съоръжението е завършено, а официалното откриване е на 10 декември 1940 г. Регионалният исторически музей в Русе определя фериботната връзка като първата постоянна транспортна връзка между двата бряга преди Дунав мост.
И това не е бил обикновен ферибот.
Железопътните релси свършвали… върху кораб
Комплексът от българската страна се намирал в лимана на Русенски Лом, в района югозападно от гара Русе-пристанище. Мястото не било избрано случайно – защитеното „зимно“ пристанище давало по-голяма сигурност при ледоход и неблагоприятни условия по Дунав.
За да стигнат вагоните до кораба, била изградена впечатляваща за времето си 201,6-метрова мостова конструкция. Последната ѝ част можела да променя наклона си спрямо нивото на реката и натоварването на ферибота. В края имало трипътна железопътна стрелка, защото самият кораб разполагал с три реда релси върху палубата си.
Представете си гледката: локомотивът доближава брега, вагоните един след друг са избутвани върху кораб, след което 65-метровият плавателен съд се отделя от Русе и поема през Дунав към Гюргево.
Точно това се е случвало.
65 метра стомана и стотици тонове товар
Фериботът „София“ е построен през 1939 г. в германската корабостроителница във Валзум на Рейн, днес част от Дуисбург. Корабът е дълъг 65 метра и широк 15 метра, с водоизместване 920 тона и товароподемност до 450 тона. Източниците посочват капацитет от около 15–16 двуосни товарни вагона според конфигурацията им.
Но още по-интересен е пътят му до Русе.
След построяването корабът не пристига директно по Дунав. „София“ преминава през морски маршрут, а след зимуване във Варна достига Русе на 9 май 1940 г. Историческите сведения посочват капитан Петър Рашев и старши механик Драгостин Стоянов като част от първия му екипаж.
Предвиден е бил и втори, румънски кораб – „Букурещ“. Той обаче така и не достига до линията, след като е потопен по време на прехода.
После идва войната
Фериботът започва живота си в един от най-напрегнатите периоди на ХХ век. Втората световна война променя предназначението и натоварването на връзката Русе–Гюргево.
През 1941 г. германските войски изграждат и понтонен мост в района. През 1944 г. бомбардировките над Гюргево нанасят поражения върху пристанищната инфраструктура, а след навлизането на съветските войски фериботът е използван и за военни превози. Исторически публикации описват преминаването през Русе на голям брой вагони-цистерни с румънски петрол.
Така едно съоръжение, създадено за транспорт и търговия, се оказва част и от огромната военна логистика, преминаваща през Дунав.
Корабът, който мостът направи ненужен
След войната „София“ продължава да превозва вагони между двата бряга. Но вече се задава проект, който ще промени Русе завинаги.
През 1952 г. започва строителството на Дунав мост. Само около две години по-късно огромното съоръжение е готово, а на 20 юни 1954 г. официално е открита постоянната автомобилна и железопътна връзка между Русе и Гюргево.
За ферибота това означава край на една епоха.
„София“ е изваден от редовната железопътна линия и преминава към структурата, занимаваща се с проучването и поддържането на плавателния път по Дунав. Любопитното е, че корабът продължава да съществува дълго след като мостът го е направил ненужен – има данни дори за негов ремонт в Кладово през 1986 г.
И така Русе получава своя мост, а фериботът постепенно потъва в сянката на историята.
Русе, който вече трудно можем да си представим
Днес човек трудно би повярвал, че някога железопътните вагони са слизали към брега на Русе, качвали са се на кораб и са „отплавали“ към Румъния.
Но тази история е напълно реална.
Преди Дунав мост да се превърне в символ на връзката между България и Румъния, 65-метровият „София“ е бил самият мост – плаващ, натоварен с железопътни вагони и движещ се между двата бряга.
И вероятно точно това прави историята толкова любопитна: на място, покрай което днес хиляди русенци минават, без да се замислят, някога релсите са водели не към друг град, а направо върху палубата на кораб.
