Когато сутринта на 9 септември 1944 г. България чува по радиото гласа на Кимон Георгиев и разбира, че властта в София е сменена, в Русе драматичният обрат вече се усеща от предния ден. Дунав се е превърнал във военен коридор, съветската флотилия достига града, а един български кораб, на който само седмици по-рано германски моряци обучават екипажа, вече изпълнява задачи на страната на антихитлеристката коалиция.
Това е една от по-малко познатите русенски истории около 9 септември – история, в която голямата политика буквално преминава по реката.
На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България. Три дни по-късно съветските сили навлизат в страната, без да срещнат организирана българска военна съпротива.
И именно 8 септември се превръща в ключов ден за Русе.
Публикувани сведения, позоваващи се на началник-щаба на съветската Дунавска военна флотилия капитан I ранг Аркадий Свердлов, посочват, че нейни части достигат Русе около 11 часа. През следващите дни реката и районът около града се превръщат в огромен транспортен коридор за хора, техника и боеприпаси.
Само между 8 и 18 септември флотилията превозва десетки хиляди военнослужещи, танкове, артилерия, коне и огромни количества снабдяване. Русе вече не е просто наблюдател на събитията – градът се оказва един от важните възли на военната логистика по Дунава.
Но най-невероятната история е свързана с един сравнително малък кораб.
Корабът, който за седмици се оказва от двете страни на войната
Името му е „Искър“.
Това е пристанищен влекач, построен във Варна и изпратен на служба в Русе. Екипажът му е необичаен – само петима са военнослужещи, а останалите са мобилизирани цивилни речни моряци.
През юли 1944 г. България все още е съюзник на Германия. На борда на „Искър“ има германски моряци, които обучават българите да работят с електромагнитни и акустични тралове за обезвреждане на мини.
Причината е проста – оттеглящите се германски сили имат нужда от безопасен път по Дунав.
Само няколко седмици по-късно всичко е обърнато.
На 8 септември „Искър“ вече изпълнява задачи на страната на антихитлеристката коалиция. Според изследване, публикувано от Информационния център на Министерството на отбраната, корабът прави три курса между Русе и Гюргево като военен транспорт.
Представете си само тази картина – през юли германски моряци стоят на палубата и показват на българския екипаж как се чистят мини.
На 8 септември същият кораб вече обслужва противниковата страна.
Историята рядко сменя посоката си толкова буквално и толкова бързо.
На самия 9 септември идва бойната заповед
Докато в София новият министър-председател Кимон Георгиев обявява по радиото правителството на Отечествения фронт, на Дунав „Искър“ получава друга заповед – да започне бойно миночистене и да проправя безопасен път за военни конвои от Русе към Видин.
Това е началото на опасна мисия, която ще отведе русенските речни моряци далеч нагоре по реката.
Дунав по това време е осеян с неконтактни мини. Само за разчистването на участъка от Русе до Братислава се посочват 2483 англо-американски и германски мини, а българските моряци имат съществена роля в обезвреждането им. Флотската работилница в Русе работи денонощно по поддръжката на корабите и сложната трална техника.
И тогава идва една почти кинематографична случка.
В Русе вече отслужили панихида за моряците. Само че те били живи
През октомври „Искър“ работи в участъка между Турну Северин и Белград.
Пред пристанището на Велико градище корабът последователно задейства три мини. Тралните му кабели са разкъсани и е принуден да спре за ремонт.
До Русе обаче достига далеч по-страшна новина – „Искър“ е потънал и екипажът му е загинал.
В града дори е отслужена панихида.
Само че моряците не са мъртви.
Корабът е оцелял.
След ремонта „възкръсналият“ „Искър“ отново получава заповед да излезе на реката и да води конвои през минираните участъци.
В следващите месеци той взривява още мини, достига района на Белград, Нови Сад и по-късно Будапеща.
До 1 май 1945 г. „Искър“ е протралил 7678 километра, унищожил е 13 неконтактни мини и е превел зад трала си повече от 150 конвоя.
Русе – градът зад невидимия фронт
Тази история показва една страна на 9 септември, която остава далеч от обичайните политически спорове.
Докато властта се сменя в София, Русе вече живее в реалността на една война, която буквално преминава през пристанището му.
Реката носи войници и техника. Работилниците ремонтират миночистачи. Цивилни речни моряци се превръщат във военни. Кораби, които вчера са работили с германците, на следващия ден плават с техните противници.
Военният клуб в Русе и Държавният архив и днес пазят материали за Дунавската флотилия, а историята ѝ е събрана и в специално издание, изградено върху ръкописа на капитан I ранг Васил Христов.
И може би това е най-любопитното в русенския 9 септември.
За София промяната идва с радиосъобщението в ранното утро. За Русе тя вече е пристигнала по Дунав – с военни кораби, мини, конвои и един „Искър“, за чиито моряци градът оплаква смъртта им, докато те продължават да воюват.
