Историята звучи като сценарий за филм: разгромена революция, стотици бегълци, прочут политически водач, скривалище с два изхода и един унгарски шивач, който носи със себе си цигулка. Мястото не е Будапеща или Виена. Това е Шумен. А случилото се в града в средата на XIX век оставя следа в българската култура, която се усеща и днес.
Годината е 1849-а. Унгарската революция от 1848–1849 г. е разгромена и голяма група унгарски и полски емигранти търси убежище в Османската империя.
Сред тях е човек, чието име тогава се произнася из цяла Европа – Лайош Кошут, водачът на унгарската революция.
И пътят му го отвежда в Шумен.
Кошут се настанява в къщата на шуменски първенец
Докато голяма част от емигрантите са настанени в пехотинските казарми, Кошут получава подслон в дома на богатия шуменски търговец хаджи Димитраки Хаджипанев, който е и част от местното българско самоуправление.
Къщата е запазена и до днес.
Но в нея има детайл, който превръща историята в истински трилър.

Вътре е изградено скривалище с два изхода, водещи към двата изхода на самата сграда. Днес в къщата музей е запазен и работният кът, свързан с пребиваването на Кошут.
Само този детайл е достатъчен, за да покаже колко напрегната е била атмосферата около прочутия политически емигрант.
Но пристигането на унгарците се оказва важно за Шумен по съвсем друга причина.
Сред бежанците има един шивач с цигулка
Името му е Михай Шафран.
По професия е шивач. Но същевременно е талантлив цигулар и човек с интерес към европейската култура.
Именно около него започва историята на нещо, което тогава изглежда почти революционно за българските земи – оркестър, който изпълнява европейска музика.
Официалната история на Шуменската симфониета посочва, че тя е наследник на първия в България симфоничен оркестър, създаден от Шафран около 1850 г. В други исторически изследвания се среща и 1851 г., като специалисти предупреждават, че конкретната дата 26 февруари 1851 г., разпространявана в интернет, не е достоверно установена.
Но независимо от спора за точния ден, едно е ясно:
Шумен се превръща в едно от първите места по българските земи, където европейската оркестрова музика влиза трайно в обществения живот.
Цигулката става мода сред шуменци
Шафран и неговите съмишленици започват да привличат местни младежи.
Сред имената, които по-късно се свързват с този музикален кръг, са Сава Доброплодни и Добри Войников.
Според данни на Община Шумен постепенно свиренето на цигулка, китара или флейта се превръща в престижно занимание сред младите хора в града. Европейската музика вече не е някаква далечна мода от Виена или Будапеща – тя звучи в Шумен.
Това е моментът, в който една политическа трагедия в Централна Европа неочаквано започва да променя културния живот на български град.
Разбитата унгарска революция изпраща в Шумен хора, които носят със себе си идеи, навици и музика от един различен свят.
„Шумла полка“ – музика с името на града
Сред произведенията, свързани с ранния оркестър, остава и композицията „Шумла полка“ – заглавие, което носи тогавашното име на Шумен.
Тя се превръща в своеобразен символ на срещата между местната възрожденска среда и европейската музикална култура.
Но музиката е само началото.
Шумен в онези десетилетия се превръща в своеобразна лаборатория на Българското възраждане.
През 1856 г. тук е представена комедията „Михал Мишкоед“ на Сава Доброплодни – събитие, което традиционно се свързва с началото на българския театър. В същия период се развиват читалищната дейност, училищните музикални състави и новата градска култура.
Един град, в който революцията остана без изстрел
Най-интересното в тази история е, че революцията, която достига до Шумен, вече е загубена.
Няма барикади.
Няма битки по улиците.
Няма въстание.
Но хората, прогонени от нея, оставят след себе си друга революция – културна.
От Кошут и политическите емигранти до Шафран и неговата цигулка, Шумен започва да се отваря към европейски модели на градски живот.
А къщата, в която някога живее Лайош Кошут, продължава да стои на ул. „Цар Освободител“ №115 – като материално доказателство за онези няколко месеца, в които голямата европейска история буквално влиза през вратата на един шуменски дом.
И може би точно в това е най-силната част от разказа.
Преди повече от 170 години в Шумен пристигат хора, които са загубили една революция. Един от тях е преследван държавник. Друг – обикновен шивач с цигулка. Първият остава в учебниците по европейска история. Вторият помага да започне историята на българския оркестър.
А градът, който ги приютява, никога повече не е съвсем същият.

