Ледникът Туейтс в Антарктида се топи по-интензивно, отколкото досегашните модели предвиждаха. Това може да означава, че приносът му към покачването на морското равнище до края на века ще бъде двойно по-голям от предишните оценки, показва ново научно изследване.
Наричан „ледникът на Страшния съд“ заради потенциалните катастрофални последици от срутването му, Туейтс е един от най-важните фактори при прогнозите за бъдещото покачване на световния океан.
Ледникът е с размерите на американския щат Флорида и се отдръпва от десетилетия. В момента топенето му допринася за около 4% от глобалното покачване на морското равнище.
Защо ледникът е толкова опасен?
Туейтс съдържа достатъчно лед, за да повиши морското равнище с над 60 сантиметра, ако се срути напълно. Освен това той задържа огромна част от ледената покривка на Западна Антарктида. Загубата му би могла да ускори топенето и на други ледени маси, което в дългосрочен план крие риск от покачване на морското равнище с около три метра.
Ледникът е широк приблизително 120 километра и е сред най-бързо променящите се ледени маси в Антарктида. В най-бързо движещите се участъци ледът се придвижва с над два километра годишно.
От 90-те години на миналия век насам линията, при която ледникът се отделя от морското дъно и започва да плава, се е оттеглила значително. Това показва колко бързо се променя структурата на ледената маса.
Какво се случва под леда?
Изследователи от Калифорнийския университет в Ървайн и Лабораторията за реактивно движение на НАСА са разработили нов модел, който отчита по-точно процесите под ледника.
Учените установили, че зоната, в която ледът се отделя от морското дъно и започва да плава, не е фиксирана линия, както често се приема в досегашните модели. Тя може да се простира на километри и да се измества под въздействието на приливите и отливите.
Това позволява на сравнително топла океанска вода да прониква под леда и да ускорява топенето му.
През 2019 г. изследователи на НАСА откриха и огромна кухина под ледника, която се е образувала основно в рамките на предходните три години. Тя е била с площ, равняваща се на около две трети от Манхатън, и височина близо 300 метра.
Подобни кухини създават пространство за проникване на океанска вода и показват колко бързо могат да се променят условията под ледената маса.
Морското равнище може да се повиши двойно повече
Според изследването, публикувано в списание Nature Communications, Туейтс може да допринесе за покачване на морското равнище с до 1,2 инча (около 3 сантиметра) до 2100 г. — приблизително два пъти повече от предишните оценки. Тази прогноза се основава на новия модел и не предполага допълнително глобално затопляне.
Под ледника се намира наклонено морско дъно, което позволява на топлата вода да достига до все по-големи участъци от леда. Два подводни хребета обаче засега ограничават оттеглянето му.
Изследването показва, че топенето може да доведе до отделянето на ледника от един от тези хребети. Според учените вероятността това да се случи до края на века е 60%. Ако ледът се освободи от тази естествена преграда, отстъплението му може да се ускори значително.
Пълното срутване няма да стане за една нощ
Въпреки тревожното си прозвище, Туейтс не се очаква непременно да се срути изцяло в близко бъдеще. Пълната загуба на ледената маса би била процес, който може да се развива в продължение на векове.
По-непосредственият риск е ускореното топене да повиши морското равнище и да отслаби естествената преграда, която ледникът представлява за съседните ледени маси.
Дори сравнително малко покачване на морското равнище може да увеличи риска от наводнения в крайбрежните райони, особено при бури и екстремни приливи. Последиците могат да засегнат гъсто населени градове и ниско разположени територии по целия свят.
Необходими са още изследвания
Учените предупреждават, че новите резултати показват по-висок риск от крайбрежни наводнения през следващите десетилетия.
„Тези резултати сочат по-голям риск и по-голяма изложеност на крайбрежни наводнения, отколкото се очакваше“, заявява Ерик Риньо, един от авторите на изследването и професор в Калифорнийския университет в Ървайн.
Други специалисти подчертават, че са необходими допълнителни наблюдения, за да се установи колко бързо ще продължи загубата на лед. Досега учените разполагат с ограничени преки данни за процесите под Туейтс заради труднодостъпното му местоположение.
Екипът планира през 2028 г. да изпрати инструменти до ледника, които да измерват движението на морската вода под него.
Според Риньо ограничаването на замърсяването, което затопля планетата, остава от съществено значение. Дори при бързи действия обаче покачването на морското равнище ще продължи да отразява част от вече настъпилите климатични промени.
