Една от най-любопитните метеорологични прогнози за началото на ноември привлече вниманието на специалистите и любителите на времето. Европейският числен модел ECMWF допуска възможността за сериозно разстройване на полярния вихър в стратосферата, включително сценарий, при който той може да се раздели на две части.
Подобно развитие би могло да повлияе на атмосферната циркулация в Северното полукълбо и да промени условията за нахлуване на студен въздух през следващите седмици. Това обаче не означава непременно, че Европа или Северна Америка са изправени пред сурова зима, пише Meteo Balkans.
Интересът към прогнозата е свързан и с очакваното развитие на Ел Ниньо през настоящия зимен сезон. Макар явлението да оказва значително влияние върху глобалната атмосферна циркулация, то не определя еднозначно какво ще бъде времето във всеки отделен регион.
Какво представлява полярният вихър и защо е важен?
Полярният вихър е мащабна циркулация на въздуха около Арктика, която се проявява както в стратосферата, така и в тропосферата през зимата. Стратосферният полярен вихър обикновено се усилва през студеното полугодие, когато температурната разлика между полярните и по-ниските географски ширини нараства.
Когато вихърът е силен и добре организиран, западните ветрове в стратосферата обикновено са по-интензивни. При определени условия обаче циркулацията може значително да отслабне или да бъде нарушена.
Един от най-важните процеси в този контекст е внезапното стратосферно затопляне (SSW). При него температурите в полярната стратосфера се повишават рязко за сравнително кратък период, а западните ветрове могат значително да отслабнат или дори да сменят посоката си.
В някои случаи полярният вихър се измества от обичайното си положение, а в други може да се раздели на два отделни вихъра. Тези процеси са способни да променят атмосферната циркулация и да увеличат вероятността от продължителни студени периоди в определени части на Северното полукълбо.
Това обаче не означава, че всяко стратосферно затопляне води до студена зима на повърхността. Въздействието на процесите в стратосферата върху времето в близост до земната повърхност зависи от развитието на атмосферната циркулация през следващите седмици.
Защо прогнозата за началото на ноември привлича внимание?
Според разглеждания сценарий ECMWF допуска по-сериозно нарушение на полярния вихър в началото на ноември, отколкото при обичайното му временно отслабване.
Подобна възможност заслужава внимание, но трябва да бъде оценявана въз основа на ансамбловите прогнози, а не само на една отделна симулация. При дългосрочните прогнози за стратосферата несигурността остава значителна и следващите изчисления могат да променят както очакваната сила, така и времето на евентуалното събитие.
Ако в началото на ноември се развие съществено стратосферно затопляне и полярният вихър бъде силно нарушен, това би могло да създаде предпоставки за промени в атмосферната циркулация през втората половина на месеца и през декември.
Ефектът обаче не е задължително незабавен. При някои събития сигналът от стратосферата се пренася към тропосферата в рамките на няколко седмици. В други случаи въздействието е по-слабо или трудно може да бъде разграничено от естествената изменчивост на атмосферата.
Ел Ниньо не изключва студени зимни периоди
Един от основните аргументи в разглежданата хипотеза е, че дори силно Ел Ниньо не гарантира мека зима във всички части на Северното полукълбо.
Ел Ниньо представлява периодично затопляне на повърхностните води в централната и източната екваториална част на Тихия океан. То променя атмосферната циркулация в тропиците и може да повлияе на струйното течение, разпределението на валежите и температурните аномалии в различни региони.
Връзката между Ел Ниньо и зимното време в Северна Америка обаче не е еднозначна. Влияние оказват също Северноатлантическата осцилация (NAO), Арктическата осцилация (AO), състоянието на полярния вихър, океанските температурни аномалии и естествената изменчивост на атмосферната циркулация.
Затова дори при силно Ел Ниньо са възможни значителни студени нахлувания и мощни зимни бури. Важният въпрос е не само дали ще има студ, а къде, кога и колко дълго ще се задържи той.
Каква е ролята на отрицателните PDO и AMO?
В разглежданата хипотеза специално внимание се отделя на две дългопериодични характеристики на океанските температури – Тихоокеанската декадна осцилация (PDO) и Атлантическата мултидекадна осцилация (AMO).
Отрицателната фаза на PDO е свързана с характерно разпределение на температурните аномалии в северната част на Тихия океан. При определени условия това разпределение може да благоприятства образуването на атмосферни гребени над северните ширини, които да взаимодействат с полярната циркулация.
Отрицателната PDO обаче сама по себе си не означава, че полярният вихър непременно ще се раздели на две части. За подобно развитие са от значение конкретното разпределение на океанските температури, атмосферните вълни и динамиката на стратосферата.
AMO описва многогодишните изменения на температурите в Северния Атлантик. Влиянието ѝ върху зимните условия в източните части на САЩ е сложно и не може да се използва самостоятелно за надеждна прогноза за предстоящия сезон.
Друг фактор е квазидвугодишната осцилация (QBO) – редуването на източни и западни ветрове в екваториалната стратосфера. Тя може да повлияе на вероятността за определени взаимодействия между атмосферните вълни и полярния вихър.
Въпреки това нито фазата на QBO, нито съчетанието ѝ с Ел Ниньо определя еднозначно каква ще бъде зимата.
Възможни ли са мощни зимни бури в САЩ?
Ако полярният вихър бъде съществено нарушен и последващите промени се пренесат към тропосферата, някои райони на Северна Америка биха могли да се окажат в по-благоприятни условия за студени нахлувания и зимни бури.
В разглежданата хипотеза специално внимание се отделя на североизточните и източните части на САЩ, както и на района на Средноатлантическите щати. При определени конфигурации на атмосферното налягане студен въздух от Канада може да се срещне с влажен въздух над Атлантическия океан. Това създава условия за интензивни снеговалежи и силни зимни циклони.
Става въпрос обаче за възможен сценарий, а не за прогноза за конкретна буря. За да бъде оценен реалният риск, е необходимо да се проследят развитието на полярния вихър, ансамбловите прогнози и разположението на основните атмосферни центрове на действие.
Какво означава това за Европа и България?
Макар разглежданата прогноза да поставя акцент върху Северна Америка, евентуалното разстройване на полярния вихър може да се отрази и на атмосферната циркулация над Европа.
При определени конфигурации са възможни блокиращи антициклони над Северния Атлантик или Скандинавия, които да пренасочат студен въздух към Централна и Югоизточна Европа. В други случаи студът може да остане съсредоточен над Северна Америка или части от Азия, без да се стигне до продължително застудяване на Балканите.
За България решаващо ще бъде разположението на антициклоните и циклоните над Европа, както и траекторията на средиземноморските циклони. Именно взаимодействието между тези атмосферни системи определя дали евентуално студено нахлуване ще донесе сняг, дъжд, силен вятър или само краткотрайно понижение на температурите.
Поради това евентуалното внезапно стратосферно затопляне не трябва да се приема като сигурен сигнал за сурова зима у нас. За по-надеждна оценка ще са необходими актуализациите на метеорологичните модели през следващите седмици.
Предстои ли изненада през зимата на 2026–2027 г.?
Основният въпрос е дали евентуалното нарушение на полярния вихър в началото на ноември ще бъде единично събитие, или ще постави началото на по-продължителен период на нестабилна стратосферна циркулация.
На този етап не може да се даде категоричен отговор. Дори ако се реализира внезапно стратосферно затопляне, въздействието му върху времето в Европа и Северна Америка ще зависи от редица допълнителни фактори.
Предстоящите седмици ще бъдат важни за оценката на зимния сезон. Ако моделите продължат да показват устойчив сигнал за отслабване или разделяне на полярния вихър, това ще бъде основание за по-внимателно проследяване на вероятните промени в атмосферната циркулация.
