На 7 октомври 2023 г. Израел се събуди в реалност, която мнозина смятаха за невъзможна. Нападението на „Хамас“ срещу страната разруши усещането за сигурност, върху което в продължение на години се изграждаше политиката на министър-председателя Бенямин Нетаняху. Телата на убитите, отвлечените заложници, опожарените домове и образите от атаките се превърнаха в символ на провала на израелските служби и на държавата да изпълни най-основното си обещание към гражданите – да ги защити от радикалната заплаха отвъд бетонните стени.
Последвалата война в Газа промени не само отношенията между Израел и палестинците. Тя засегна Ливан, изостри конфронтацията с Иран, постави под натиск отношенията със САЩ и задълбочи разрива между Израел и значителна част от международната общност. Обществото стана свидетел на модерния възход на антисемитизма, а в същото време палестинското население понесе огромни човешки загуби, разселване и разрушения.
Днес перспективата за политическо решение на конфликтите в Близкия изток изглежда все по-далечна. Последиците са дълготрайни и се усещат от Газа до Щатите през България включително.
В седмиците, когато българите избират своя държавен глава за следващите 5 години, войната в Иран продължава да бушува. На този фон на 27 октомври 2026 г. израелците ще гласуват на парламентарни избори, които могат да се окажат повратна точка за страната. Вотът е представян като референдум за управлението на Нетаняху и вот на доверие, но последиците му ще надхвърлят далеч границите на Израел.
Въпросът не е просто кой ще седне в кабинета на министър-председателя и колко места в Кнесета (парламента на Израел) ще събере управляващата партия “Ликуд”. Въпросът е какъв Израел ще бъде изграден след три години на войни, политическа поляризация и дълбоко разклатено обществено доверие. И дали този Израел ще бъде способен да предложи на Близкия изток нещо повече от следващото примирие, следващата военна операция и следващия кръг на отмъщение.
Бенямин Нетаняху е една от най-влиятелните и противоречиви фигури в съвременната израелска политика. През годините той изгради образа си на лидер, който разбира заплахите пред държавата по-добре от своите съперници и е готов да използва сила, когато дипломацията не дава резултат.
Той е бивш военен, капитан от резерва, заместник-ръководител на израелската дипломатическа мисия във Вашингтон, постоянен представител на Израел в ООН, депутат, заместник-министър на външните работи, външен и финансов министър и неколкократен премиер.
Днес обаче наследството му е поставено под въпрос заради нападението от 7 октомври 2023 г., войната в Газа, съдебните дела срещу него и международната заповед за арест от Международния наказателен съд в Хага.
Роден през 1949 г. в Тел Авив, Нетаняху служи в елитно подразделение на Израелските сили за отбрана. Участва в различни военни операции, включително в операцията по освобождаването на заложници от отвлечения самолет на авиокомпания „Сабена“ през 1972 г.
След службата си участва и във войната от Йом Кипур през 1973 г., след която достига звание капитан от резерва. Учи в Съединените щати и започва дипломатическа кариера. През 1993 г. оглавява дясната партия „Ликуд“, а през 1996 г. за първи път става министър-председател.
След завръщането си на поста през 2009 г. управлява непрекъснато до 2021 г., а през декември 2022 г. отново поема властта. Основен стълб на политиката му е твърдият подход към Иран и въоръжените групировки в региона. Нетаняху неколкократно заявява през годините, че Ислямската република е на крачка от пълното разработване на ядрено оръжие. За поддръжниците му това е необходима стратегия за оцеляването на Израел, докато критиците му поставят под съмнение резултатите от нея.
Нападението на „Хамас“ през 2023 г., при което бяха убити около 1200 души, а стотици бяха отвлечени, се превърна в най-тежкото изпитание за управлението на Нетаняху. Израелското общество започна да търси отговори как държавата и службите ѝ не успяват да предотвратят атаката при наличието на толкова развит технологичен и разузнавателен арсенал.
Правителството обяви унищожаването на военните възможности на „Хамас“ и връщането на заложниците за „цели номер 1“ на войната. Последвалата военна операция в Газа доведе до огромни разрушения, масово разселване и тежка хуманитарна криза.
Така се появи основното противоречие и най-голямата грешка в политическото наследство на Нетаняху: лидерът, който обещаваше да гарантира сигурността на Израел, трябваше да обяснява как се стигна до най-тежкия провал в тази сфера и дали военната сила може да осигури траен резултат.
На 21 ноември 2024 г. Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството във връзка с действията в Газа. Паралелно с това в Израел срещу него се водят дела за подкуп, измама и злоупотреба с доверие. Нетаняху отрича да е извършил престъпления и твърди, че делата са политически мотивирани.
Колкото по-дълго продължава конфликтът обаче, толкова по-трудно става разграничаването между необходимостта от национална сигурност и политическата изгода от поддържането на извънредна ситуация. Израел официално е в състояние на война. Нетаняху от своя страна има редица ползи от обявеното военно положение.
На първо място премиерът неведнъж е казвал, че причините за провала на службите и истинската отговорност за случилото се на 7 октомври трябва да се търси едва след края на войната. Истинските отговори обаче ще дойдат дълго след изборите за Кнесет.
Второ, в състояние на война е значително по-лесно да се отлагат съдебни решения и процедури, свързани с други дела срещу Нетаняху.
На трето място трябва да се акцентира и върху вътрешнополитическите нагласи на обществото и опозицията. Преди атентата на “Хамас” Израел бе разтърсен от масови протести срещу съдебната реформа. Сега обаче фокусът на населението се е изместил над външните опасности в лицето на Иран и нейните проксита, което е и радикална екзистенциална заплаха за цялостното съществуване на еврейското общество.
Правителството на Нетаняху се крепи на крехката подкрепа от страна на крайно десни и ултранационалистически партии. Те отдавна са заявили, че всяко дългосрочно примирие, което не включва пълното унищожаване на врага ще ги принуди да свалят кабинета. В него присъстват и министри като Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич, известни със своите радикални възгледи.
Бенямин Нетаняху става все по-непопулярен сред израелските граждани. Евентуална промяна в премиерския пост обаче не е съпътствана с промяна в политиката на страната. Това е може би най-важният парадокс на предстоящите избори: Нетаняху може да загуби властта, без политиката, която самият той олицетворява, да претърпи фундаментална промяна.
Кой е основният претендент за израелския пост?
Основният съперник на Нетаняху е бившият началник на Генералния щаб на израелската армия Гади Айзенкот, лидер на центристката партия „Яшар“. Срещу премиера се изправят и от формацията „Заедно“, свързана с Нафтали Бенет и Яир Лапид, светската десница около Авигдор Либерман и левия център около Яир Голан.
Айзенкот не е ново лице на политическата сцена в страната. Самият той е бил част от отбранителния и военен кабинет на Бенямин Нетаняху в продължение на 8 месеца, но подава оставка след критики и противоречия относно стратегията на премиера по отношение на войната в Газа.
През 2025 г. създава партията „Яшар“ и именно тези противоречия с Нетаняху по определени военни политики се превърнаха в основа на политическата доктрина на формацията. Така той успява бързо да привлече подкрепата на различни политически лагери, обединени от идеята за сваляне на Нетаняху.
Тези политици не са обединени от единна визия за бъдещето на Израел. Общото между тях е необходимостта от промяна в управлението и противопоставянето на сегашната коалиция, ръководена от “Ликуд”.
Надпреварата е оспорвана, а нито един от двата основни лагера – този на Нетаняху и Айзенкот, няма гарантирано мнозинство от 61 депутати в 120-местния Кнесет. Въпреки това “Яшар” води с малко пред “Ликуд”.
Какво сочат проучванията и какви са възможностите за кабинет?
Преди парламентарните избори в Израел на 27 октомври социологическите проучвания очертават оспорвана надпревара, но не и ясен път към парламентарно мнозинство.
Според обобщените данни центристката партия „Яшар“ на Гади Айзенкот има преднина от около три места в Кнесета пред „Ликуд“ на Бенямин Нетаняху. Въпреки това опозиционните формации могат да срещнат трудности при съставянето на правителство заради различията помежду си и необходимостта от подкрепа на други партии, предава Нова.
Трудно е да се говори за сигурен победител. Ако социологията се окаже вярна, парламентът на Израел ще изглежда по следния начин:
1. „Яшар“- Центристка, ционистка формация, която поставя акцент върху националната сигурност, силната армия, държавното образование, военната служба за всички и укрепването на демократичните институции. – 24 места
2. „Ликуд“ – дясна националконсервативна партия на, която съчетава твърд подход към сигурността, еврейската национална идентичност и подкрепа за пазарна икономика. – 21 места
3. „Заедно“ – Центристко-дясна ционистка коалиция, която акцентира върху управленската стабилност, националната сигурност и противопоставянето на управлението на Нетаняху. – 14 места
4. „Обща листа“ – Арабско-палестинска политическа коалиция, обединяваща партии с различна идеология, която защитава правата на арабските граждани на Израел и се противопоставя на окупацията и дискриминацията срещу палестинците. – 9 места
5. „Демократите“ – Лявоцентристка, социалдемократическа и ционистка формация, която поставя акцент върху демократичните институции, гражданските права и дипломатическите инициативи за регионална стабилност. – 9 места
6. ШАС – „Сефарадски пазители“ – Ултраортодоксална религиозна партия, която представлява предимно сефарадските и мизрахските евреи и защитава религиозното образование, социалните помощи и интересите на религиозната общност. – 8 места
7. „Еврейска сила“ – Крайно дясна ултранационалистическа партия, известна с твърдите си позиции за сигурността, строгите мерки срещу палестинските въоръжени групировки и разширяването на израелския контрол над окупираните територии. – 8 места
8. „Израел – наш дом“ – Светска дясна националистическа партия, която подкрепя твърда политика за сигурност, по-строго отношение към Иран и разделяне на религията от държавното управление. – 8 места
9. „Религиозен ционизъм“ – Крайно дясна религиозно-националистическа формация, която подкрепя разширяването на еврейските селища на Западния бряг, засилването на еврейския характер на държавата и ограничаването на правомощията на Върховния съд. – 7 места
10. „Обединен юдаизъм на Тората“ – Ултраортодоксален политически съюз, който защитава религиозните училища и йешивите, социалните придобивки за общността и запазването на специалния режим за военна служба на ултраортодоксалните евреи. – 7 места
11. Обединена арабска листа – Арабска ислямистка партия, която се фокусира върху гражданските права на арабското малцинство, борбата с престъпността, инфраструктурата и социално-икономическото развитие на арабските общности. – 5 места
В този пъстър парламент от 11 партии от всички спектри на политическия компас се отличават три блока: този на Нетаняху, на Айзенкот и неутралните. Сформирането на кабинет е доста сходно с българската процедура.
До 7 дни след публикуването на официалните резултати, президентът провежда задължителни консултации с представители на всички политически сили, влезли в Кнесета. Следва връчване на мандат на един от членовете на парламента, но не е нужно това да е на представител от най-голямата партия. Президентът избира този депутат, който има най-голям реален шанс да събере съюз от партии и да осигури мнозинство. Ако кандидатът се провали, президентът може да прехвърли мандата на друг депутат, който получава нови 28 дни за опит. Ако и тогава няма успех, правото може да премине директно към Кнесета, където всеки депутат с подкрепата на 61 колеги може да опита. При пълен провал на всички опити парламентът се разпуска и се насрочват нови предсрочни избори. Когато коалицията е успешно договорена, назначеният премиер уведомява президента и председателя на парламента. Новият кабинет се представя пред Кнесета, а правителството встъпва в длъжност едва след като премине успешно през вот на доверие с мнозинство в парламентарната зала.
