Анестезиологът от УМБАЛ „Медика“ – Русе разказва за секундите, в които се вземат жизненоважни решения, за страха от първото самостоятелно дежурство, тежките дни по време на COVID и най-голямото професионално признание – когато колегите започнат да му поверяват собствените си деца.
Има една медицинска специалност, за която пациентите рядко се замислят, докато не се озоват на операционната маса. Специалност, при която лекарят разполага с броени минути, за да спечели доверието на човека срещу себе си, и понякога само със секунди, за да реагира на внезапна промяна в състоянието му. Докато хирургът извършва операцията, а пациентът е под анестезия, един друг специалист следи непрекъснато жизнените му показатели и се грижи за неговата безопасност.
„Приспиването на пациента не е толкова емоционален момент. По-емоционалният момент е събуждането му.“ Това разказва д-р Милен Шопов, анестезиолог в УМБАЛ „Медика“ – Русе, в новия епизод на „Истории на успеха“ по АНОНС. Един откровен разговор за медицината отвъд представите на пациентите, за огромната отговорност, която остава скрита зад спокойното поведение на лекаря, и за моментите, в които професионалното удовлетворение не може да бъде описано с думи.
Д-р Шопов не крие, че работата му е свързана с постоянно напрежение. Но е категоричен, че никога не е изпитвал съмнение дали е избрал правилния професионален път.
От детската мечта да стане багерист до медицината
Историята на Милен Шопов започва в село Красен, близо до Русе, където родителите му купуват къща, когато той е едва петгодишен. Именно там, сред природата, възниква първият му интерес към живите организми, а впоследствие към биологията и химията.
Любопитното е, че като малък изобщо не мечтае да бъде лекар. Напротив – първоначалните му професионални планове са съвсем различни.
„Баща ми направи пясъчник, когато бях на шестгодишна възраст. Аз си играех с камиончета и багерчета и моята мечта беше да стана багерист“, спомня си с усмивка д-р Шопов.
Постепенно интересите му се променят и още около пети-шести клас започва да се оформя желанието да се занимава с медицина и да лекува хора. Следва обучение в математическа гимназия с биологична паралелка, а след завършването ѝ избира медицината.
Подобно на много студенти, в началото вижда бъдещето си в хирургията или акушерството и гинекологията. Съдбовната среща с анестезиологията обаче настъпва още в трети курс.
Тогава, по време на обучението по пропедевтика на хирургията, за първи път се запознава по-отблизо със специалността. Асистентът, който води занятията, успява да го заплени с начина, по който представя работата на анестезиолога.
„Беше толкова увлекателен в лекциите си, че аз разбрах – това искам да работя. От трети курс нататък не съм искал абсолютно нищо друго“, признава лекарят.
Така една среща по време на следването предопределя професионалния му път.
Първото самостоятелно дежурство: „Влязох с пулс 120 и излязох с толкова“
Да знаеш каква специалност искаш да практикуваш е едно. Съвсем различно е да се изправиш пред реалната отговорност за човешкия живот.
За д-р Шопов този момент настъпва едва четири месеца след началото на работата му в анестезиологията и реанимацията, когато получава първото си самостоятелно нощно дежурство.
Дотогава винаги е имало по-опитен колега наблизо, към когото може да се обърне. Този път отговорността вече е негова.
„Честно казано, аз влязох с пулс 120 и излязох сигурно пак с толкова. Цяла нощ бях на нокти, тъй като за първи път работех самостоятелно, без някой да стои на два метра от мен“, разказва анестезиологът.
Признава, че когато смяната приключва, най-силното чувство не е гордостта от успешно преминатото изпитание, а облекчението.
„По-скоро беше: Ох, най-после свърши!“, спомня си той.
Годините носят увереност и натрупан опит, но не премахват отговорността. Напротив – с времето лекарят започва още по-ясно да разбира колко много може да зависи от правилното решение в точния момент.
„В анестезиологията всичко се случва за секунди“
Едно от най-големите заблуждения за професията според д-р Шопов е, че работата на анестезиолога е сравнително спокойна и пасивна. Отстрани може да изглежда, че специалистът просто прилага упойката, след което наблюдава пациента до приключването на операцията. Реалността обаче е много по-сложна.
„Анестезиологията и реанимацията, колкото и да изглеждат пасивни в очите на другите специалности, всъщност са изключително агресивна специалност, в която нещата се случват в рамките на секунди“, обяснява той.
По думите му въвеждането на пациента в обща анестезия може да протече изключително бързо – в рамките на около 40 секунди след прилагането на медикаментите. Но това е само началото на процес, който изисква непрекъснат контрол и прецизна преценка.
Д-р Джордже Стойнев: Най-големият враг на лекаря е егото. Преди всичко трябва да бъдем хора
Състоянието на пациента може да се промени внезапно дори при предварително планирана операция, когато човекът е изследван, подготвен и е в добро общо здравословно състояние.
„При нас нищо не се развива с дни. В анестезиологията всичко става в рамките на секунди. Заспиването на пациента е в рамките на секунди. Събуждането също. Промяната в състоянието му по време на операцията може да се развие в рамките на секунди“, разказва специалистът.
Затова анестезиологът трябва постоянно да бъде подготвен за реакция. Неговата работа изисква едновременно медицински знания, бърза преценка, концентрация и способност да запази самообладание независимо от обстоятелствата.
Приспиването е лесно. Предизвикателството идва при събуждането
За хората, на които предстои операция, един от най-честите въпроси е свързан с упойката. Ще заспят ли спокойно? Ще усетят ли болка? Кога ще се събудят?
Д-р Шопов разкрива, че за самия анестезиолог именно последният въпрос е сред най-съществените.
„Всъщност приспиването на пациента е лесно. Проблемът е кога да събудим пациента, тъй като ние трябва да го събудим до края на операцията“, обяснява той.
Лекарят трябва да прецени медикаментите и продължителността на действието им така, че пациентът да бъде обезболен, стабилен и да се събуди в подходящия момент след приключването на интервенцията, без ненужно удължаване на анестезията.
Тази прецизност е част от ежедневната работа на специалиста, но има случаи, в които събуждането придобива съвсем различно емоционално значение.
Особено когато става дума за хора, постъпили в изключително тежко състояние.
„Когато говорим за наистина тежки случаи, за пациенти в изключително тежко състояние, които сме успели да стабилизираме по време на операцията или малко след това, и те успеят да се събудят, да говорят, да бъдат адекватни – чувството е неописуемо“, споделя д-р Шопов.
Това са моментите, които му носят най-голямото професионално удовлетворение. Не самата манипулация, а резултатът от усилията на медицинския екип и възможността пациентът да продължи живота си.
Лекарят, който трябва да спечели доверие за минути
За разлика от много други медицински специалисти, анестезиологът обикновено няма възможност да опознава пациента си в продължение на седмици или месеци.
Срещата най-често се случва малко преди оперативната намеса – момент, в който човек може да бъде уплашен, несигурен и особено уязвим. Именно тогава лекарят трябва да изгради доверие.
„Нашата специалност е по-невидима. Ние не се срещаме с пациентите предварително в кабинета, в поликлиниката или в спешното отделение. Срещаме се с пациента малко преди самата операция и имаме кратко време да спечелим неговото доверие“, обяснява д-р Шопов.
Според него повечето хора нямат сложни очаквания от лекаря. Те искат да получат внимание, уважение и увереност, че някой се грижи за тях.
„Повечето пациенти не искат кой знае какво. Искат добро отношение, искат внимателно отношение. Да покажеш на пациента, че в момента той е единственият човек, който има значение за анестезиолога. Това е напълно достатъчно в 90% от случаите“, категоричен е специалистът.
Зад тези думи стои разбирането, че медицината не е само съвременна апаратура, медикаменти и технически умения. Човешкото отношение остава неразделна част от лечението.
Постоянен стрес, който пациентите никога не трябва да виждат
Спокойното изражение на лекаря невинаги означава, че той не е под напрежение. Напротив – според д-р Шопов стресът съпътства почти непрекъснато работата на анестезиолога.
Разликата е, че професионалистът трябва да умее да го контролира.
„Пациентите не осъзнават, че всъщност ние през цялото време сме под стрес. Никой не го показва, тъй като това ще разтревожи пациента“, признава той.
По думите му анестезиолозите обикновено са хора със здрава психика, способни да издържат на продължително напрежение и да вземат решения в сложни ситуации.
Той дори смята, че не всеки човек би могъл да практикува тази специалност независимо от академичната си подготовка.
„Специалността избира нас, а не ние нея“, обобщава д-р Шопов.
За него характерът е също толкова важен, колкото медицинските познания. В операционната няма място за паника, а пациентът трябва да чувства сигурност дори когато ситуацията изисква от лекаря максимална концентрация.
Когато пациентът е дете, емоциите са още по-силни
Въпреки професионалния опит и способността да овладява напрежението, д-р Шопов признава, че има случаи, които преживява особено тежко. Това са случаите с деца.
Според него всеки пациент заслужава максимални усилия, независимо от възрастта, диагнозата и прогнозата.
„Всеки пациент има шанс за живот. Всеки, колкото и тежко да е неговото състояние, колкото и малки да са шансовете. Но при децата това е по-емоционално“, споделя анестезиологът.
Работата с най-малките пациенти поставя допълнителна тежест върху лекарите, които трябва едновременно да се справят с медицинското предизвикателство и със собствените си емоции.
За д-р Шопов обаче това е част от отговорността, която е приел още при избора на професията.
COVID – всеки ден е оставил следа
Един от най-тежките периоди в професионалния път на анестезиолога е пандемията от COVID-19. Дежурствата в интензивното отделение оставят спомени, които той продължава да носи със себе си.
„Всеки един ден, в който съм бил на дежурство в интензивното отделение по време на COVID, е оставил следа в мен“, признава д-р Шопов.
Той не навлиза в подробности за конкретни пациенти, но думите му са достатъчно показателни за тежестта на преживяното.
Въпреки трудните моменти и натрупаните емоции обаче никога не е поставял под съмнение решението да стане анестезиолог.
„Никога не се е случвало да имам съмнение какво правя, защо съм в тази специалност. Никога не съм изпитвал съмнение“, заявява той.
Работата с тежко болни хора променя и начина, по който човек гледа на собствения си живот. Д-р Шопов е категоричен, че медицината помага да се разграничат действително важните неща от онези, на които хората често придават прекалено голямо значение.
„Важните неща са здравето, важните неща са семейството. Колата не е важно нещо. И апартаментът също“, казва специалистът.
Най-голямото признание: Когато колегите му поверяват децата си
Наградите, титлите и професионалните отличия могат да бъдат важни за всеки лекар, но за д-р Милен Шопов най-ценната оценка за работата му идва от хората, които познават медицината отвътре.
Неговите собствени колеги. Той разказва, че един от най-значимите моменти в професионалното му развитие е настъпил, когато други лекари започнали да го търсят, за да им бъде приложена анестезия при необходимост от операция.
Още по-голямо признание обаче последвало, когато започнали да му поверяват собствените си деца.
„Когато започнаха колегите ми да ме търсят, за да ги поставя под анестезия, а когато започнаха да ме търсят и за децата си, тогава разбрах, че наистина съм професионалист“, споделя д-р Шопов.
За него това доверие е изключително ценно, защото идва от специалисти, които добре разбират сложността на анестезиологията и отговорността, която носи лекарят.
Именно тогава осъзнава, че годините усилия, обучение и натрупан опит са му донесли нещо много по-важно от формалното признание – увереността на хората, които познават работата му.
„Медика“ ми даде сигурност и технологии, които липсват в много болници
Професионалният път на д-р Милен Шопов преминава през различни лечебни заведения. Той започва работа в държавната болница, след това продължава в Комплексния онкологичен център, а най-продължителният период от кариерата му е свързан с УМБАЛ „Медика“ – Русе.
Според него лечебното заведение му е дало условия, които са изключително важни за един медицински специалист – сигурност, предвидимост и възможност да работи със съвременни технологии.
„Медика Русе ми даде сигурност и предвидимост, и достъп до технологии, които в доста болници в България ги няма“, споделя анестезиологът.
Той разказва, че понякога ръководството на болницата осигурява ново оборудване дори без изрично искане от страна на лекарите, след като прецени, че то би могло да улесни тяхната работа и да подобри качеството на медицинската дейност.
За д-р Шопов съвременните технологии са важни, но те не могат да заменят квалификацията и опита на специалиста.
А професионалното развитие в медицината изисква сериозни лични жертви.
„Лично време. Време и много финансови вложения, материални. Обучението на един лекар е скъпо. В повечето случаи лекарят си го плаща сам“, обяснява той.
Зад професионалната увереност, която пациентът вижда в операционната, стоят години учене, допълнителни квалификации, дежурства и непрекъснати усилия за усъвършенстване.
Съветът към младите лекари: Не бързайте, медицината изисква време
Ако има нещо, което д-р Шопов би искал да каже на младите си колеги, то е да не очакват професионалният успех да дойде веднага.
Според него в началото на кариерата лекарите често са нетърпеливи. Искат да напредват бързо, да придобият умения и признание за кратък период от време. Но медицината не позволява подобни преки пътища.
„Всеки млад лекар си мисли, че няма време и нещата трябва да се случват веднага, на секундата, в рамките на месец-два, и той трябва да се развива с бясни темпове“, коментира специалистът.
Неговият съвет е прост: „По-спокойно.“
Защото добрият лекар не се изгражда само с диплома или с няколко месеца работа. Необходими са постоянство, търпение, опит и готовност човек да продължава да се учи през цялата си кариера.
„Искам да оставя лекари, на които да поверя собствения си живот“
Най-силното послание в разговора с д-р Милен Шопов идва, когато той разказва какво иска да остави след себе си.
Не говори за материално богатство, постове или професионални титли. Неговата цел е много по-различна.
„Искам да оставя млади колеги, които, когато аз остарея и трябва да ме приспят, да не се притеснявам от това.“
В тези думи се крие една от най-важните истини за медицинската професия – че доверието трябва да се предава от поколение на поколение.
Днес д-р Шопов е човекът, на когото пациентите поверяват живота си, когато затворят очи на операционната маса. Един ден той самият ще бъде от другата страна и ще трябва да се довери на специалистите, дошли след него.
Затова за него успехът не е само в проведените операции, натрупания опит или признанието на колегите. Той се измерва и с възможността да предадеш наученото на следващото поколение.
От момчето, което някога мечтаело да стане багерист, до лекаря, на когото други медици поверяват децата си, историята на Милен Шопов е разказ за професионалния избор, отговорността и човешкото доверие.
Защото докато пациентът спи, някой трябва да остане буден. Да следи, да преценява, да реагира и да бъде готов за всяка следваща секунда.
И когато пациентът отново отвори очи, за лекаря настъпва онзи момент, който д-р Милен Шопов определя с една-единствена дума – неописуемо.
Гледайте цялото интервю с д-р Милен Шопов в новия епизод на „Истории на успеха“ по АНОНС.
