Сключване на договори за обществени поръчки, за които няма осигурен финансов ресурс. Извършване на плащания едва когато има висок риск от натрупване на голям размер лихви за забава и/или влезли в сила съдебни решения. Драстично ниски прогнозни стойности при обществени поръчки, за които впоследствие се сключват анекси на стойност, която е няколко пъти по-висока. Недостатъчен и неефективен контрол, пропуски в документирането. Тези констатации се съдържат в доклада на Сметната палата след одит за съответствие при финансовото управление на имуществото, поетите ангажименти, извършените дейности и отчетените разходи на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 година.
Докладът е възложен от Народното събрание и е изпратен в определения срок – 30 октомври 2026 г., съобщиха от пресцентъра на Сметната палата тази сутрин.
Според съобщението, докладът на Сметната палата разкрива сериозни пропуски в стратегическото планиране на АПИ, както и липса на дългосрочна визия за развитие.
Установено е значително натрупване на сертификати, чиято стойност надхвърля многократно наличния финансов ресурс за извършени и удостоверени дейности, по които процедурите за окончателно одобряване и фактуриране не са приключили. Това е довело до забавяне на разплащанията и до несвоевременно признаване на съответните разходи и задължения в счетоводната отчетност на АПИ.
Вътрешните правила, документооборотът и контролът върху обществените поръчки и договорите за ремонт и поддръжка на пътища са непълни, несвоевременно актуализирани и неефективни. Липсват обективни критерии в какъв ред да се извършват плащанията , което създава риск от субективизъм и забавяне на важни национални инфраструктурни приоритети, се посочва още в съобщението за изводите в изготвения доклад.
От Сметната палата припомнят, че АПИ е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на регионалното развитие и благоустройството и преобладаващата част от бюджета на МРРБ за периода е относима към дейността на Агенцията.
Относно констатацията за поемане на финансови договорни ангажименти от страна на АПИ при ограничен финансов ресурс, от одитиращия орган заявяват, че за разглеждания в анализа период Агенцията е сключила договори на обща стойност над 18,2 млрд. лева при разполагаем бюджет от 11,4 млрд. лева. Така поетите ангажименти надвишават наличното финансиране с 6,8 млрд. лева, или с близо 60 на сто, което обвързва бюджетен ресурс за общо 11 години и 2 месеца – приблизително 4 години и два месеца извън одитирания период. Поради системния недостиг на средства на АПИ са отпуснати 1,6 млрд. лева допълнителни разходи по бюджета на МРРБ с Постановления на Министерския съвет по бюджетна програма „Рехабилитация и изграждане на пътната инфраструктура“. От тях 1,2 млрд. лева са за текущи ремонти и поддържане на пътната инфраструктура.
Относно твърдението за значително надвишаване на прогнозните стойности, от Сметната палата са установили, че от общо 213 договора за поддържане на републиканската пътна мрежа, при 139 са сключени допълнителни споразумения за увеличаване на обща стойност от 5,6 млрд. лева, което е със 78 процента над първоначалната прогнозна стойност. По 64 договора за ново строителство с обща прогнозна стойност 4,8 млрд. лева са утвърдени допълнителни споразумения за 1, 9 млрд. лв. Посочени са 74 договора за основен ремонт на обща прогнозна стойност близо 747,4 млн. лева, за които са утвърдени допълнителни споразумения за възложени допълнителни дейности в размер на 42, 7 млн. лева.
По заключението за нарушения при прилагането на механизма за индексация на цените заради инфлацията по сключени договори, от Палатата са установили, че от АПИ са сключили 56 спогодби на обща стойност от близо 1,1 млрд. лева, като от тях изплатените към 30 юни 2026 година надхвърлят 761 млн. лв. (валутата е лев, съгласно оригиналното съобщение от пресцентъра на Сметната палата, бел. авт.).
От палатата констатират по думите им системни законови нарушения при подписването и изпълнението на тези спогодби при следните условия: поемане на задължения без финансов ресурс; индексация по прекратени договори; липса на вътрешни правила и в отклонение от закона.
Във връзка със следващата констатация в доклада от направения одит в дейността на АПИ в периода от началото на 2020 до средата на 2026 години, а именно за забава отчитането на вече извършена работа, от палатата уточняват реда и стъпките до окончателното плащане за извършена дейност по договор между АПИ и изпълнителя. На базата на този ред от Палатата установяват, че към средата на 2026година в Агенцията има неодобрени сертификата от 2022, 2024 и 2025 години и посочват причината това да е така, поради липсата на регламентиран максимален срок, в който Управителния съвет (УС) на АПИ трябва да се произнесе по сертификатите. А това на свой ред води до забавяне с години на плащания за извършени дейности.
От Сметната палата твърдят още, че е налице и риск от субективно приоритизиране кой сертификат, кога да бъде изплатен, поради отсъствието на ясни и обективни правила, като плащанията са обвързани с наличието на финансов ресурс. Одитът е разкрил още практиката УС да одобрява наведнъж голям брой сертификати с един-единствен доклад от ресорната дирекция, без да бъде представен доказателствен материал за извършената работа (протоколи, замервания, лабораторни изпитвания).
Според Палатата са налице още риск от повторно възлагане и разплащане на едни и същи дейности и отклонение от принципа на текущото начисляване, съгласно Закона за счетоводство, а именно разходите и задълженията за извършени дейности да се признават счетоводно едва след издаване на данъчна фактура. Това на свой ред води до отлагане на признаването им за следващи отчетни периоди.
Относно четвъртото и последно водещо заключение след одита на АПИ – слабости в контролната система и вътрешните правила, от Палатата установяват остарели или непълни правила, както и липсата на такива. В Областните поделения, където се извършват основните дейности, организацията на работа и контролът не са писмено регламентирани, което е в несъответствие с вътрешните правила на АПИ. Липсват утвърдени единни процедури и за извършването на проверки на място, се посочва в доклада. Пак там се казва, че в АПИ липсва единна система за отчет и контрол на сертификатите, разкрити са недостатъци в документалната обоснованост и осъществяването на формален контрол.
С оглед на посочените констатации от Сметната палата са дали 10 препоръки и 5 подпрепоръки на УС на Сметната палата.
