Софийският градски съд отказа да пусне условно предсрочно на свобода Пламен Миланов, който излежава 20-годишна присъда за убийството на русенския бижутер Явор Николов, съобщават от „България Днес“. Бившият таксиметров шофьор от София е прекарал близо 14 години зад решетките за тежкото престъпление, извършено на 25 юни 2012 година край русенското село Николово заедно със съучастника му от село Червена вода Николай Ламбаджиев. Магистратите прецениха, че осъденият все още не се е поправил и не осъзнава напълно вината си.
Пред съдебния състав с председател съдия Ангел Гагашев Пламен Миланов поиска да излезе на свобода преди изтичането на пълния срок на наказанието си, като представи и документ, че частна фирма е готова да го наеме на работа. С работа в затвора – първоначално в цех за пликове и папки, а впоследствие и като електромонтьор – той е успял да съкрати част от присъдата си, като към момента му остават за изтърпяване още 3 години и 9 месеца.
„Не съм лош човек! Предвид дългия престой в затвора мисля, че с работа и награди съм доказал, че съм се поправил. Искам да прекратя мъките на семейството ми, защото се натоварват. Времето си е оказало своето въздействие върху мен. Нямам прояви, не съм спирал да работя, нямам пререкания с никого, спазвам правилата, затова смятам, че престоят ми достатъчно беше дълъг и ме кара да мисля какво още мога да дам на обществото и на близките ми“, заяви Пламен Миланов пред съдия Ангел Гагашев, цитиран от изданието.
След престоя си в затвор със строг режим Миланов е бил преместен в затворническото общежитие от открит тип в Казичене. Пред магистратите той изрази недоволство от оценките на администрацията там и твърди, че умишлено е бил задържан заради квалификацията си.
„В заповедта за преместване в Казичене пише, че се справям с всичко, поведението ми е перфектно, умението ми за мислене не било. Това са клишета, които се използват от затвора. Докато бях там електротехник, не ме пускаха, за да работя. Точките не са пипани и всичко с цел се правеше, едва ли не съм черната овца. Питах заместник-началника какво се случва, направо в очите ми казваше, че няма как да ме пусне, като няма кой да работи. Ако съм лош, да ме накажат. Не разбирам от какво не са доволни и какво ми е“, каза още Миланов в съдебната зала.
Прокуратурата и затворническата администрация обаче се обявиха категорично против молбата му за освобождаване. Прокурорът по делото посочи, че още в началото на престоя си в затвора осъденият е бил наказван дисциплинарно, организирал е форми на стачки и е санкциониран за притежание на забранени вещи, макар през годините да е получавал и награди. Според докладите на администрацията Миланов не приема отговорност за извършеното престъпление, смята присъдата си за несправедлива, проявява склонност към враждебност и вербална агресия, реагира импулсивно и омаловажава проблемите.
„От материалите по делото не се доказва, че осъденият действително поема пълна отговорност на извършеното престъпление, без да го омаловажава, че осъзнава в дълбочина факторите, довели до извършване на престъпленията“, се посочва в мотивите на съда, който цитира и заключението на социалните служители за нуждата от пълно преосмисляне на човешките ценности и приоритети.
Решението на Софийския градски съд не е окончателно и подлежи на обжалване пред апелативната инстанция. Ако отказът бъде потвърден, осъденият има право да подаде нова молба след шест месеца.
Престъплението, заради което Пламен Миланов и компютърният специалист от село Червена вода Николай Ламбаджиев получават окончателни присъди от по 20 години затвор от върховните магистрати, е извършено на 25 юни 2012 година. По време на съдебния процес, който неколкократно е връщан на по-долни инстанции заради процесуални нарушения, Ламбаджиев е сочен като инициатор заради неуредени финансови отношения и дългове към русенския бижутер Явор Николов.
В деня на убийството Миланов пристига от София, за да уреди сметките си с бижутера, който се занимавал и с отпускане на заеми. Двамата с Ламбаджиев примамват Николов на среща извън Русе край село Николово под предлог за изгодна сделка със сребро. На място те му поискват пари, но бижутерът отказва. За да го сплашат, Ламбаджиев завързва ръцете му, а Миланов стреля с газов пистолет.
Явор Николов успява да се изправи и прави опит да избяга, но двамата го настигат и повалят с удар с чук по главата. По данни от съдебномедицинската експертиза на жертвата са нанесени общо 25 удара с чук. След като се уверяват, че мъжът е починал, извършителите пребъркват тялото, взимат около 153 евро и два златни ланеца, след което го поливат с бензин от туба и го запалват, за да заличат следите си. Обгорените останки са открити по-късно от случайни минувачи.
Пламен Миланов е задържан скоро след престъплението след проследяване на разговорите от мобилния телефон на убития бижутер. Междувременно Николай Ламбаджиев изкарва експресна лична карта в полицията заради изтекъл срок на стария си документ и бяга през Букурещ за Лондон. В британската столица той научава от интернет за ареста на съучастника си, свързва се по интернет със сестра си и след като разбира, че е обявен за издирване, се предава сам в българското посолство.
Вражда между съучастниците и семейни последици
По време на съдебните заседания двамата подсъдими отричат вината си – Ламбаджиев твърди, че не е убивал Николов, а Миланов заявява, че изобщо не познава жертвата и не е присъствал на местопрестъплението. В съдебната зала двамата демонстрират открита неприязън, поради което служителите на съдебната охрана ги държат на разстояние един от друг и не свалят белезниците за крака по време на процеса.
Миланов отправя закани за отмъщение към съучастника си, тъй като го обвинява за дадените пред следователите уличаващи показания и подозира, че Ламбаджиев е укрил за себе си още ценности от убития бижутер. От своя страна жителят на Червена вода подава оплаквания, че е заплашван със саморазправа.
Малко след ареста на Пламен Миланов през 2012 година се ражда неговият син. При разглеждането на мярката му за неотклонение той иска домашен арест, за да види детето си, но съдът го оставя за постоянно в ареста. Неговата приятелка Еми разказва тогава, че Миланов от години е бил разделен със съпругата си, която живее в чужбина, а арестът му е оставил новото му семейство без доходи и е довел до загуба на общото им ипотекирано жилище.
„След като арестуваха Пламен, единственото радостно събитие беше раждането на сина ни. Всичко останало се обърна с краката нагоре. Излязох в майчинство и живея в постоянен стрес — 12 години чакам дете и го родих, когато съм съвсем сама и баща му дори не може да го зърне“, споделя приятелката на осъдения.
