Тежка контузия и операция го отдалечават от професионалния ММА, но не и от спорта. Днес бившият боец признава, че нищо не може да замени адреналина в клетката, а най-голямата му мотивация са десетките деца, които го чакат пред залата. Какво се случва с един боец, когато последният мач остане зад гърба му? Може ли човек да се откаже от адреналина, с който е живял години наред? И кога идва моментът да разбереш, че най-голямата победа вече не е тази в клетката? На тези въпроси отговаря Светлозар Савов – Зарко, бивш ММА състезател и настоящ треньор от Русе, в новия епизод на „Спортен АНОНС“.
В откровен разговор той разказва за тежката контузия, която променя кариерата му, първите удари в професионалните двубои, пропуснатата мечта за UFC и отговорността да бъдеш пример за десетки млади хора.
Днес Зарко вече не влиза в клетката като състезател, но признава, че желанието да го направи никога не е изчезвало.
Контузията, която променя всичко
През 2020 година Светлозар Савов получава тежка травма на рамото. След изваждането му от ставата се налага оперативна намеса.
Това се оказва един от решаващите моменти в неговата състезателна кариера.
„След една тежка контузия, през 2020 година, извадих рамото. След това се наложи операция. Това ми наклони везните повече към отказване“, разказва Зарко.
Но причината да прекрати активните си участия не е единствено физическа. С времето в живота му се появяват други приоритети – семейството, работата и отговорностите извън спорта.
Според него един състезател трябва да бъде достатъчно честен със себе си, за да осъзнае кога вече не може да поставя професионалната кариера над всичко останало.
„Когато имаш повече приоритети от това спортът да ти е на първо място, смятам, че е време човек да погледне към края на своята кариера.“
Зарко е категоричен, че това решение не означава липса на любов към ММА. Напротив – именно защото познава спорта отвътре, осъзнава колко много изисква той.
„Няма нищо, което да замени адреналина в клетката“
Най-трудното след края на състезателната кариера се оказва не липсата на тренировки, а липсата на емоцията от самия двубой.
Савов признава, че често изпитва желание отново да се състезава, особено когато наблюдава мачове на свои възпитаници.
„Липсва ми адреналинът, който изпитваш при излизане. Когато си свикнал цял живот на този начин на живот, на тази емоция вътре в клетката, е много трудно да се откъснеш“, споделя той.
Според него усещането е трудно обяснимо на хора, които никога не са се състезавали в боен спорт.
За външния наблюдател ММА може да изглежда груб и болезнен. За самия боец обаче преживяването е свързано и с огромно емоционално удовлетворение.
„Този вид адреналин, този вид емоция няма от какво друго да си го набавиш. Няма нищо, което да се доближава до такъв тип емоция.“
Въпреки носталгията Зарко не съжалява за решението си. Той приема, че всеки етап от живота има своето време, а здравето трябва да остане приоритет и след края на спортната кариера.
„Не може цял живот да се бием по главата, както казва един мой приятел, защото тази глава ще е нужна занапред в живота. Трябва да знаеш кога да спреш.“
Първият истински удар, който променя всички планове
Пътят на Светлозар Савов към ММА започва от борбата. Той завършва Спортното училище в Русе и години наред изгражда своите умения върху тепиха. След прекъсване на състезателната дейност по време на студентските си години отново започва да влиза в залата.
Първоначално се насочва към граплинга – дисциплина, близка до борбата, в която бързо открива, че притежава необходимите качества.
Следват участия в състезания, а постепенно и преход към смесените бойни изкуства. Един от първите ММА двубои обаче му дава урок, който помни и до днес.
Срещу него застава съперник с опит в кикбокса, а Зарко за първи път усеща силата на истински удар в лицето по време на подобен мач.
„Когато се изправих срещу него, усетих какво е да те ударят истински по лицето. Ако си имал някакви планове до този момент, след първия удар всичко се променя“, разказва той.
Първоначалният шок бързо отстъпва място на състезателния инстинкт. Вместо да продължава размяната на удари, Савов насочва двубоя към силната си страна – борбата.
„Влязох в краката, където съм най-добър. И така приключих срещата с удушаване.“
Този мач се превръща в един от първите му важни уроци за разликата между тренировъчната зала и реалното състезание.
Защо загубите учат повече от победите
Светлозар Савов признава, че подготовката за един ММА двубой не приключва с тренировките. Мачът продължава да се разиграва в главата на състезателя дори когато той се прибере вкъщи. Мислите за противника, възможните сценарии и грешките, които не бива да допуска, го съпътстват и извън залата. Затова натоварването е не само физическо, но и психическо.
Според Зарко всяка победа е награда за положения труд. Истинските уроци обаче много често идват след пораженията.
„Загубата учи повече, определено.“
Той обяснява, че след успех състезателят по-лесно приема, че е изпълнил задачата си. След поражение обаче започва да анализира далеч по-внимателно всяко свое действие и всяка допусната грешка.
Въпреки това признава, че загубата никога не се приема лесно. Мечтата за UFC, която не успява да осъществи Като всеки амбициозен ММА боец, Савов е гледал към най-голямата световна сцена. За него това е UFC.
Зарко обаче не се опитва да представя кариерата си като нещо, което не е било.
„Най-високият връх е UFC. Със сигурност не съм стигнал до UFC.“
Той признава, че не е постигнал всичко, за което един професионален състезател би могъл да мечтае, но не смята това за провал. Започнал без големи очаквания, успял е да изгради кариера и да намери своето място в спорта. Още по-важното според него е, че никога не е разчитал единствено на природен талант.
„Не съм от най-талантливите. Просто съм бил един постоянен спортист, който не е спирал да следва една мечта“, признава той.
Тъкмо тази философия се опитва да предаде и на младите си възпитаници.
„Пред залата ме чакат 20, 30, понякога 40 деца“
Ако има нещо, което днес държи Светлозар Савов близо до бойните спортове, това не са личните амбиции за нови титли. Това са децата. Треньорът признава, че понякога след дълъг ден няма желание да излиза от дома си, особено през студените зимни вечери. Но когато си представи хората, които го очакват пред залата, умората отстъпва.
„Като дойда да отключвам залата, ме чакат 20–30, понякога и 40 човека. Малките деца, които искат да се учат.“
Според него именно тази отговорност е причината да продължава да отделя толкова време на тренировките. Зарко е убеден, че за много от младите състезатели той е не просто треньор, а пример, който искат да следват.
„Тези деца са моят стимул да идвам всеки ден тук и да им помагам да се развиват.“
Затова и отношението му към работата с тях е изключително сериозно.
„Не съм дошъл толкова да градя шампиони, колкото да станат хора“
Една от най-силните позиции на Савов е свързана с възпитателната роля на бойните спортове. Той не крие, че налага строга дисциплина в залата.
Държи на тишина по време на обясненията, уважение към треньора и останалите състезатели, както и на ясни правила за поведение. При нарушения използва физически упражнения като лицеви опори, коремни преси и бърпита, които описва като дисциплинираща мярка, а не като насилие.
Целта му е младите хора да разберат, че тренировките не са място за демонстрации на самочувствие и пренебрегване на останалите.
„Не съм дошъл толкова да градя шампиони, колкото да станат хора.“
Според Зарко талантът може да помогне на един състезател да постигне успехи, но характерът и възпитанието определят какъв човек ще бъде извън залата.
„Искам те да се научат, че има дисциплина, има йерархия. Когато си дошъл някъде да се учиш, трябва да уважаваш човека, който е срещу теб“, подчертава той.
За уличната агресия: „Слабите хора проявяват агресия“
Савов има категорична позиция и за случаите на насилие извън спортната зала. Според него подготовката по ММА не трябва да се превръща в средство за сплашване или демонстриране на физическо превъзходство. Той настоява младите състезатели да използват наученото по време на тренировки и състезания, а не при конфликти на улицата.
„За мен слабите хора проявяват агресия.“
По думите му човек трябва да се опитва да избегне конфронтацията до последно, независимо от бойните си умения.
Световният шампион по ММА Виктор Иванов: Дисциплината е по-важна от мотивацията, а най-доброто тепърва предстои
Той отчита, че понякога има ситуации на пряка физическа заплаха, но това не променя принципната му позиция, че конфликтите трябва да бъдат предотвратявани, когато е възможно. Зарко прави и разграничение между дисциплинираните състезатели и хората, които използват бойните спортове като оправдание за агресивно поведение.
Според него истинският спортист трябва да бъде запомнен със своите постижения и отношение към останалите, а не със скандалите, които предизвиква.
ММА вече е модерно, но не всеки разбира какво означава
Светлозар Савов си спомня времето, когато смесените бойни изкуства са били далеч по-малко популярни в България.
Когато самият той започва, спортът не е имал днешната разпознаваемост, а информацията за състезанията и възможностите за развитие е била значително по-ограничена. Днес ситуацията е различна. ММА е широко познат сред младите хора, а интересът към тренировките продължава да расте. Това обаче има и обратна страна.
Според Зарко някои младежи започват да посещават залата не толкова заради желанието да се развиват, колкото заради възможността да кажат пред приятелите си, че тренират ММА.
Той е убеден, че истинският смисъл на спорта е друг – дисциплина, постоянство, самоконтрол и работа върху собствените възможности.
MAX FIGHT GENERATION и техниките, които действително работят
В интервюто Савов разказва и за участието си в семинара MAX FIGHT GENERATION в Габрово. По думите му събитието е привлякло не само ММА състезатели, но и представители на други бойни спортове, сред които карате и кикбокс.
Това според него е изключително положителна тенденция, защото показва желанието на младите спортисти да излизат извън рамките на собствената си дисциплина.
Зарко подчертава, че при подобни обучения предпочита да показва реално приложими техники, а не зрелищни движения, създадени основно за социалните мрежи.
Според него част от популярните демонстрации в интернет изглеждат впечатляващо, но не всичко, което събира харесвания, е ефективно в истински двубой.
„Нещата, които работят, са по-елементарните и по-лесните.“
Точно това е подходът му и към семинара – да споделя техники, които самият той е използвал успешно през годините, вместо да впечатлява публиката с движения без доказана практическа стойност.
Савов очаква интересът към подобни инициативи да продължи да нараства, особено сред подрастващите.
Най-голямата победа вече е извън клетката
Днес Светлозар Савов – Зарко е на различен етап от своя живот. Не влиза в клетката, за да печели лични отличия. Не преследва мечтата за UFC и не измерва успеха си единствено с броя на спечелените двубои.
Но е запазил всичко, което спортът му е дал – дисциплината, упоритостта, желанието за развитие и уважението към труда.
Самият той признава, че иска хората да го запомнят не с агресия или демонстрация на сила, а като човек, който се е раздавал в това, което прави.
А когато всяка вечер десетки деца го очакват пред залата, отговорността вече е много по-голяма от тази преди поредния мач.
Защото в клетката един боец се стреми към победа над противника си.
Но извън нея най-голямото постижение може да бъде да помогнеш на следващото поколение да стане по-добро – не само като спортисти, а и като хора.
Гледайте цялото интервю със Светлозар Савов – Зарко в новия епизод на „Спортен АНОНС“.
