Наследница на видинския владетел от края на ХVIII и началото на ХХ в. Осман Пазвантоглу се появи през 2013 г. във Видин на научна конференция, организирана от местния Държавен архив. Суада Тозо живее и работи в Париж, но семейството й е от Сараево, а вуйчо й, който проучва фамилната история, установил връзката с някогашния владетел.
Родът на Суада Тозо носи името Пазвантич, но едва преди пет години братът на майка й, докато издирвал историята на предците си, на надгробен паметник на техен прадядо за пръв път видял името на Осман Пазвантоглу. Тозо също влязла във връзка с български учени, които се занимават с наследството на Пазвантоглу. Посещението й във Видин е с проф. Стоянка Кендерова от Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, която проучва прословутата библиотека на видинския владетел.
Г-жа Тозо живее в Париж и работи като библиотекар в старинна гимназиална библиотека във френската столица. Има дъщеря студентка по политически науки. Тя издаде книга, посветена на нейния далечен роднина – Осман Пазвантоглу.
Според Тозо само свързваме името на Осман Пазвантоглу с една далечна епоха и… почти нищо не знаем за него. Бунтар, който през 90-те г. на XVIII в. управлява като независим владетел, отцепник и заплаха за Османската империя. Неговите земи обхващат територии в днешна Източна Сърбия, Северозападна и Централна България. Столицата му е непревземаемата видинска крепост. Пазвантоглу обединява около себе си недоволните от султанската власт. Така той се превръща в центъра, в главния изразител на революционните настроения в цяла европейска Турция.
КОЙ Е ПАЗВАНТОГЛУ?
Осман е на пост видински паша. Произхожда от еничарски род, с корени в Босна и семейни владения във Видинско. Като паша той иска да управлява сам и да е напълно независим. За тази цел той прави различни политически конспирации. Пръв оспорва легитимността на Османовата династия. Заема се да промени вековните традиции – опитва се да настани на трона в Истанбул своя приятел, владетеля на Кримското ханство Чингиз Гарай. Този план завършва с неуспех. В другия му план участва гръцкият национален герой Ригас Велестенлис. Двамата се заклеват да освободят потиснатите от султанската власт балкански народи. В гръцката Марсилеза Велестенлис подканя Пазвантоглу да се хвърлят в борбата срещу султана: „Паша, появи се незабавно на бойното поле/ въстанието е в мислите на твоите бойци“.
Не само Ригас Велестенлис, но и Осман Пазвантоглу са членове на масонска ложа, част от друга, по-голяма – „Обществото на добрите братовчеди“ във Виена. Задачата на тази ложа е освобождението на балканските народи по пътя на конспирацията. По-късно по този път тръгва и първото балканско освободително движение „Филики Етерия“.
Освен на Чингиз Гарай и на Ригас Велестенлис видинският владетел държи много и на дипломатическите си връзки с френската държава. Френската директория в Истанбул симпатизира на Пазвантоглу. На Осман помагат хора, силно недоволни от официалната власт. По финансов път той печели свои привърженици. Раздава земи на безимотни, премахва във владенията си по-голяма част от данъците и ратува за равноправие между мюсюлмани и християни. Въвлича в своята държава хиляди влашки поданици.
Изключително независим Пазвантоглу сече собствени монети, с които се търгува в неговите владения. Наричали са се пазвантчета. На едната им страна имало надпис на френски „Свобода“, а на другата „Има само един Бог“. Неслучайно забележителен паметник на културата във владенията на пашата е тъй наречената „Сърцата джамия“, която няма нищо общо с джамиите по земите на султана. На нейния връх стои не традиционния за исляма полумесец, а сърце.
Съществуват предания и легенди във видинско за евентуалния български произход на пашата. Едно от тях е сведението на Георги Раковски, според което: „По нашите открития Пазвантоглу е бил родом българин и той е имал связ с българските горски юнаци хайдути… Около Пазвантоглу имало двама българи, кои имената не са познати, които му съсредоточили мислите да предприеме едно общо въстание против султанская власт; тии му внушили и убеждението, че неговото родопоколение се теглило уж от българските царе и че той може да бъде един български цар в старий престолни град Видин“.
Един от големите врагове на Пазвантоглу, според документите, открити от Суада Тозо, е Константин Ханджери. Той е представител на фанариотско семейство от гръцки произход. Бил е драгоман на флота и брат на бъдещия господар на Молдова Александър Ханджери. Племенник е на Самуил Ханджери. Управлението му на Влахия е запомнено като тиранично и с налагането на повсеместна ангария. Константин Ханджери е изключително близък сподвижник на Кючук Хюсеин паша. Последният е изпратен начело на огромна османска империя
ДА СМАЖЕ ОСМАН ПАЗВАНТОГЛУ С РАЗБУНТУВАЛИТЕ СЕ ЕНИЧАРИ
Причините да бъде излъчен за влашки господар са изцяло политически в контекста на времето. Развитието на Наполеоновите войни и по-специално египетският поход на Наполеон Бонапарт, бележи края на вековния френско-османски алианс. Той поставя и Константин Ханджери в незавидна ситуация начело на Влахия. В избухналата война на втората антифренска коалиция, Османската империя е съюзена с Руската империя, израз на което е създадената под общ руско-османски сюзеренитет Република на седемте острова. В последния контекст своеобразната мисия на Константин Ханджери във Влашко, в изначалния й контекст, се оказва даже вредна за османската политика и племенникът на някогашния константинополски патриарх е екзекутиран по силата на ферман от 11.02.1799 г. Константин Ханджери е удушен от палача мавър, намушкан с нож и е обезглавен. Тялото му е изложено на показ за назидание в продължение на 3 дни пред букурещкото гражданство и властите. Тленните му останки са прибрани и погребани. Днес в букурещката църква “Св. Спиридон Нови“ издигната през 1860 г.
В края на XVIII век султан Селим III предприема два похода срещу Видин и Пазвантоглу отново побеждава армията на султана.
Селим III прави военни и административни реформи за възстановяване на боеспособността на спахийската войска и създаване на нов ред – за спасяване на Османската империя от вътрешната и външнополитическа криза.
Против реформите се обявяват част от аяните, чифликчиите и еничарите. В империята избухват бунтове на еничарите. Българските земи са подложени на разорение от кърджалийски набези. Размириците подкопават още повече устоите на империята във военен и икономически. план и Селим III е принуден да отстъпи от провежданите османски военни реформи. Свален от престола в резултат на еничарски заговор през 1807 г. и убит по заповед на братовчед си Мустафа IV. Погребан е в джамията Лялели, Истанбул, пише „Уикенд“
През 1800 г., за да набави храни, Осман Пазвантоглу напада Влашкото княжество, превземайки и ограбвайки градовете Чернещ и Крайова. Влашкият княз разбива войската му като след поражението Пазвантоглу заболява тежко. През 1804 г. извършва кланета за потушаване бунтовете на българите в Ниш, Пирот, Белоградчишко и Видинско. През 1806 г. затваря няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността, воглаве с владиката Калиник, в църква във Видин и ги изколва пред олтара.
Осман Пазвантоглу умира във Видин в началото на 1807 г. на 49 години. Османците отказват да го погребат на свещена земя в градинката на джамията, тъй като го обявяват за султански предател и враг. След смъртта си оставя баснословното за времето си наследство от 2.5 млн. лири стерлинги, което означава, че приживе е бил една от най-богатите личности в Европа. Пашата управлява самостоятелно областта около Видин от 1795 до смъртта си през 1807 г. Смятан е за най-значимият управител на Видинска област през периода на Османското владичество преди Мидхат паша.
