Любовният живот на Иван Вазов е не по-малко богат от творчеството му. Похожденията на Патриарха на българската литература са описани не от един или двама съвременници и изследователи и дори се стига до раждането на легендата, че е починал по време на сексуален акт. Никой не знае кой и как е сътворил тази история, далеч от истината. А е, че писателят умира в дома си пред очите на сестра си. Събка. Малко преди това му става зле и ляга да си почине. По съвет на извикания лекар му дават малко коняк. Десет минути по-късно на 22 септември 1921 година приключва земният път на едно от най-големите имена в българската литература. Според друга версия пристигналият лекар само е констатирал смъртта.
Смъртта на Иван Вазов слага край на единствения му брак, от който той не успява да се отърве повече от 30 години. Когато среща Атина Болярска писателят минава 40-те, а избраницата му е 10 години по-млада. Вазов вече е известен с подвизите си на нежния фронт, но все още не е открил жената, която официално да вземе за съпруга. Нравите в ония години недопускат един мъж да не е задомен на тези години, за това със сватосването се заемат приятели, на вече утвърдилия се в литературните среди поет. В ролята на сватовници влизат, писателят и виден общественик Михалаки Георгиев и съпругата му Магдалина.
Бракът е силно желан и от майката на Иван Вазов – Съба. В началото на октомври 1890 година на соаре в дома на Георгиев се случва първата среща между Атина и Вазов, който е придружаван от Вазов избраницата произхожда от стар русенски род, много образована жена, завършила киевския Фундоклевски лицей за благородни девици със златен медал. Вуйчо ѝ е митрополит Климент със светското име Васил Друмев.
Красивата аристократка е работила като учителка в Русе, но бързо става известна в столичния следосвобожденски хайлайф. Атина говори Руски, Френски, пише стихове, танцува, пее, а Иван Вазов е любят и поет. В интервю Болярска разказва, че няколко пъти се е разхождала под прозорците на Вазов, защото нейна приятелка ѝ казал, че може случайно да го срещнат. Точно така се и случва, а на следващия ден Магдалина Георгиева кани фамозната русенка, за да я сватосат с Вазов. Интересен факт е, че съпругата на Михалаки Георгиев и Болярска се познават от Русе.
На соарето Болярска възторжено рецитира стихотворения от „Епопея на забравените“, което силно впечатлява Вазов. Аристократката с име на богиня умело използва женският си чар, който в съчетание с възпитанието и образованието изиграва ключова роля във връзката и с поета. Бъдещата свекърва обаче не може да бъде заблудена толкова лесно. Тя намира Болярска за „цапната“ и с много волен характер. нещата обаче се случват мълниеносно – годежът е обявен само две седмици след соарето.
„Умолявате се да заповядате с госпожата днес по 4 часът у дома да идем в дома на Георгя Болярски, дето ще стане обручението му в госпожица Атина Болярска. 15 октомври. – Ваш предан Иван Вазов“.
Това гласи поканата за годежа, която писателят праща на малцина свои приятели. Булчинската рокля е поръчана от Виена, а събитието е насрочено за 04 ноември в църквата „Свети Крал“ ( известна в наши дни като „Света Неделя“ Б.Р). В еуфорията на предстоящата сватба остава незабелязан единствено гневът на майката на поета, която вярва на инстинкта си и нищо не може да накара да хареса русенската аристократка. Тя не веднъж се е месила в любовния живот на първородния си син, прави го и сега, но никой не взема под внимание нейното мнение.
Именно Съба обаче ще се окаже най-голямото и непреодолимо пред двамата влюбени. Атина и Вазов се наслаждават на любовта си, но не за дълго, защото класическият конфликт снаха-свекърва се разгаря напълно само няколко седмици след сватбата. Съба е властолюбива и отказва да се оттегли от ръководната роля в домакинството, в същото време Болярска не само, че няма намерение да играе роля на тиха и покорна съпруга, а точно обратното, иска да задава тона на семейните отношения и да наложи свой собствен стил в дома.
На 03 юли 1891 година Вазов, Атина и неизменното присъствие в живота им – свекървата, тръгват на излет с файтон към Рилския манастир. Възниква остър спор между съпрузите, в който Съба се включва. До нейните уши е стигнал слухът, че млад гвардеец упорито ухажва снаха ѝ, а те от своя страна откликва на домогванията му. Атмосферата в дома на „Солунска 17“ става все по нетърпима. В търсене на спасение от вечните скандали, няколко месеца по-късно Вазов се изнася. За да опази семейната чест, Съба предприема смел за времето си ход – годни Атина. Властната свекърва изчаква да излезе, след което моли домашната помощница да събере багажа ѝ в няколко бухчички. Когато госпожа Вазова се прибира, свекървата се показва от прозореца и казва: „Булка, няма място в тая къща за тебе, иди си при своите“.
След тази позорна случка следите на съпругата се губят, но е известно, че Вазов се прибира вкъщи и пада на колене пред майка си с думите: „Какъв голям грях щях да сторя, бях решил тебе да изпъдя“.
Патриарха на българската литература оставил в наследство 22 тома произведения, никога не постига пълно лично щастие, защото не успява да се разведе с Атина. А без развод е немислимо да се обвърже с друга жена и да има дете. Авторът на „Епопея на забравените“ подава молба за развод, русенката – за издръжка. Цели четири години минават, преди съдът да приеме молбата на писателя. Болярска обаче обжалва и Светият Синод отменя решението заради свръзки, които Атина има в средите на владиците.
Нараненият Вазов намира начин да и отмъсти през 1895 висшият учебен съвет решава учителките да бъдат уволнявани в момента на своето омъжване. Те имат право да се върнат към професията ако останат вдовици. Иван Вазов тогава. министър на Народното просвещение го приема. Въвежда се и квота по пол, за да бъде даден достъп и на мъже до престижната тогава професия.
Сред засегнатите от този закон е и Атина Болярска, учителка по професи, омъжена, но не и вдовица. Дали действията на поета още повече усложняват развода му може само да се предполага, но е факт, че до края на живота си Вазов не успява да се отърве от Русенката. В завещанието, написано през 1909 година, той не оставя нищо на Атина. Въпреки волята му тя посмъртно завежда дело и съдът издава примирителен протокол, според който от завещаната сума 576 549 лева, тя получава 482 500, пише „Филтър“
