Когато през април 1879 г. София е избрана за столица на младата българска държава, градът посреща събитието с 11 694 жители, 3306 къщи, 2 училища, 10 хана и 120 дюкяна. Няма осветление, няма тротоари, няма канализация – навсякъде кал, прах и мръсотия. Представяте ли си какво е първото впечатление от София на потомствения аристократ Александър Батенберг, син на германски принц, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство, и на полска графиня, която е руска придворна дама! Но той е безкрайно млад – само на 22 години, и не се отчайва от потресаващата гледка. Напротив, гори от желание в качеството си на пръв български княз да помогне на тези хора да се измъкнат от османските робски окови и да стъпят на краката си.
Когато го окуражава да приеме престола, Бисмарк иронично му пожелава: “Идете в България: Все ще ви остане най-накрай един приятен спомен.” Всъщност Железния канцлер, както наричат Бисмарк, много добре знае, че Батенберг е препоръчан от руския император Александър Втори и е поддържан и от останалите Велики сили. В изборната декларация депутатите изтъкват участието му в състава на руската войска в решителните битки с турците при Шипка, Казанлък и Стара Загора, заради което е носител на Георгиевски кръст за храброст.
Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя. Най-възхитени, разбира се, са младите момичета, особено след като научават, че е ерген. А по-първите хора в държавата веднага бързат да вредят дъщерите си я за придворни дами, я на някаква друга работа в княжеския дворец.
Веднага щом пристига в България, Негово княжеско височество започват да ремонтират стария турски конак, за да го приспособят за негов палат. Зидари, тапицери, дърводелци – немци, българи, италианци, месеци наред работят усърдно. Почти всички материали идват от чужбина. Разноските за превоз са 4 пъти по-големи от парите за работата и материалите. Скоро князът си има и височайша спалня, която всъщност е стаята, в която само преди няколко години е подписана смъртната присъда на Левски.
С течение на времето все повече започва да се носи мълвата за сребролюбието на княза. От уста на уста плъзва, че иска 2 милиона лева, за да се ожени.
Една нощ в стаята му нахълтва жената на просветния министър д-р Георги Атанасович – Мария, и още от вратата извиква: „Твоя съм! Прави с мен каквото искаш!” Князът е силно притеснен: „А мъжът ти.” – „Той спи.” – „А ако се събуди и те потърси?” – „Ще му кажа, че съм била при тебе. Нали съм медицинска сестра – станало ти е лошо и съм дошла да ти помогна.”
Мария също като Батенберг е на 22 години, нечувано красива свищовлийка, докато мъжът й е на 64 години, куц и грохнал за кревата. Но той има 12 чифлика, издигнал се е до поста министър и като всяко практично провинциално момиче Мария преценява, че не е за изпускане. Тогава тя не само успява да се вмъкне в леглото му, но след 9 месеца излиза на бял свят плодът на тази среща – две момчета близначета. Руси, със сини очи, докато д-р Атанасович е с черни очи и черна коса.
Естествено, цяла София говори за майстора им – княза. А той, смутен и объркан, не знае какво да каже. От неудобството го избавя самият д-р Атанасович. Той го успокоява, че неговата баба била руса, майка му руса, баща му също рус – на дядо си се метнали. Съвременниците му описват Атанасович като благороден, интелигентен, работлив и всеотдаен към професията и пациентите си. Но всички зад гърба му го одумват за палавата му съпруга и „неговите” руси дечица.
Връзката между Мария и княза продължава 7 години и тя три пъти ражда близнаци. И все руси момчета и момичета. Но нали крушката не пада по-далече от корена си, когато порастват, момичетата й развяват байрака на свободната любов, като първият им грях е, че стават певици в кабарета.
Една от тях, Иглика, се влюбва в кронпринца на Австро-Унгария, и той се влюбва в нея, и двамата тръгват по света с пълни кесии със злато, за да се радват на живота. В това време баща му, император Франц Йосиф I, се вайка: „Не на мене, на майка си се е метнал. Тя, императрица Елисавета, отиде в Америка и там я заклаха. Ще заколят и него.” Е, не го намушкват с нож, но той се отказва от трона и се отдава на кабаретна любов, на казината, на рулетката. Иглика го оставя и се влюбва в един красив унгарски музикант, роднина на Ференц Лист. Започва да записва всички кабаретни песни и издава книга от 432 страници, озаглавена „Кабаретна любов”.
След като иска 2 милиона лева, за да се ожени, в крайна сметка князът не си създава семейство, докато в е България. След като абдикира през 1886 година, той напуска завинаги пределите на страната, съпроводен от огромна, дълбоко опечалена тълпа. Отказва се от княжеската титла и от привилегиите си на принц. През следващите 7 години до края на живота си служи в австро-унгарската армия.
В Берлин моли за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Междувременно се разболява тежко и 5 години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщадския театър Йохана Лойзингер. Това е брак между аристократ и неаристократ. По правило децата от него нямат право на наследство върху титлите на аристократа. Също така нито децата, нито майката могат да получават привилегии или титли от бащата.
След като сключва такъв брак с актриса, Батенберг е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. От Йохана има син и дъщеря, които носят български имена – Крум-Асен и Вера-Цветана. И двамата не оставят наследници. Самият княз умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893-а. По негово желание останките му са пренесени в София и с почит е погребан в центъра на столицата, където му е изграден мавзолей, пише Една.бг.
