Актьорът, роден преди 80 години във Варна, може да бъде от най-големите звезди на киното и театъра, но остава в хрониките им като болезнена жертва на българския модел и алкохола.
Съдбата му е поредното доказателство, че „свестните у нас считат за луди“, както казва идолът му Христо Ботев в своята „Борба“.
Интелектът, талантът и чарът му блясват за кратко и угасват.
Той е единственият, който би могъл да се превърне в реален конкурент на всенародния фаворит Стефан Данаилов, но си тръгва твърде млад от този свят – едва 48-годишен. Ранната му смърт и до днес остава обвита в мъгла., както в последните дни на 1991 г., когато го откриват измръзнал и почти бездиханен на пейка в Докторската градина. Отлита към отвъдното в първия ден на новата година, без изобщо да дойде в съзнание.
Стефан Попов от Драматичния театър в Пловдив е на мнение, че Милен Пенев е бил убит. Според него, той е бил ликвидиран, а не издъхва при „неизвестни обстоятелства“, както е отбелязано в милиционерските протоколи.
Според мълвата е нападнат и убит от клошари, а според други е починал от измръзване, след като заспива мъртвопиян в студената декемврийска нощ.
Най-консервативно настроените пък са на мнение, че е бил ликвидиран по поръчка на вездесъщата Държавна сигурност, която все още има действащи агенти.
Причина за това е, че актьорът разказал на всеослушание, че е започнал да пише мемоарите си, в които подробно ще разкаже за интимните си отношения с Людмила Живкова и насилствената им раздяла от баща й Тодор Живков.
Както вече стана ясно, самата Людмила Живкова е сред дамите, подвластни на обаянието, разпръсквано от него.
Във времето, в което повечето му колеги се лигавят, мислейки си за знаменитости, тя е възхитена от джентълменството и стабилния му характер.
Мълвата в арт съсловието носи, че Людмила е имала интимна авантюра с него и е нощувала често в бохемския му апартамент. Тогава тя била съсипана от поредната изневяра на мъжа си Иван Славков и търси утеха в обятията на актьора. Тато обаче никак не остава очарован от този факт. Именно той изтръгва щерка си от обятията му.
За да ги разделят с нея, му уреждат командировка в „Гьоте институт“ във Ваймар. Там Пенев омайва не само с компетентност, а и с балкански сексапил.
Именно в Източна Германия се запознава с английската актриса Джорджина Хейл, която се снима в десетки драми и сериали. Британката се влюбва в него от пръв поглед и го следва чак до Пазарджик, но въпреки силните си чувства, не успява да понесе особеностите на комунистическата реалност. Тя се надява, че Милен ще й поиска ръката, но уви, това не се случва. Лейдито е в стрес и от любовта му към кучетата – в пазарджишката му гарсониера, където има най-вече книги и картини, винаги се разхожда най-малко по един уличен пес, за когото актьорът се грижи като за дете.
Доста преди гибелта си, Милен Пенев се отказва от актьорската си кариера. Един от ударите, които му нанася битието е смъртта на Методи Андонов, когото боготвори. Кончината на майка му, която е най-важният му морален компас, направо го довършва. Изпада в криза и отказва роли дори на Леон Даниел, а после се пропива.
Злите езици не спират да го одумват и заради факта, че никога не се жени. Малко, преди да умре, е уволнен, тъй като се явява пиян до козирката на представление. Шефът на театъра разпорежда заповедта му за уволнение да се закачи на таблото край служебния вход.
Той е такъв страхливец, че дори не смее да се озове очи в очи с Пенев. Колеги от Пазарджик, които винаги са го обичали, дълго търсят езотерични знаци за невидимо присъствие. Веднъж декорите падат по абсолютно непонятни причини, друг път пък откриват бутилка шампанско, омотана в завесата.
Източник: в. „Уикенд“
