Тази седмица Япония отбелязва 80 години от хвърлянето на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки от САЩ по време на Втората световна война.
Първата бомба, хвърлена на 6 август 1945 г., убива около 140 000 души в Хирошима, а три дни по-късно други 74 000 загиват в Нагасаки.
Първата атомна бомба е хвърлена върху западния град Хирошима от американския бомбардировач „Енола Гей“, наречен „Малкото момче“. Тя експлодира на около 600 метра над земята с мощност, равна на 15 000 тона тротил. Десетки хиляди загиват на място, а други умират от раните си или от болести в следващите седмици, месеци и години. Три дни по-късно САЩ хвърлят втора бомба, наречена „Дебелак“, над южния град Нагасаки.
Атаките остават единственият случай на използване на атомни бомби.
Според Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) първото нещо, което хората забелязали в Хирошима, била „интензивна огнена топка“.
Температурите в близост до взрива достигнали около 7000 °C, което изгорило всичко в радиус от около три километра.
„Спомням си овъглените тела на малки деца, лежащи около епицентъра като черни скали“, разказва Коичи Вада, свидетел, който е бил на 18 години по време на атаката над Нагасаки.
Експерти от МКЧК посочват, че има случаи на временна или трайна слепота в резултат на интензивния светлинен блясък и последвалите увреждания, като катаракта.
Възникналата гореща вихрушка запали хиляди пожари, които опустошили големи части от града, построен предимно от дърво. Огнена буря, която изчерпала целия кислород, причинила още смъртни случаи от задушаване.
Смята се, че жертвите от изгаряния и пожари съставляват повече от половината от непосредствените смъртни случаи в Хирошима.
Експлозията предизвикала огромна ударна вълна, която изхвърлила хората във въздуха. Други били смазани до смърт в срутени сгради или ранени, или убити от летящи отломки.
След експлозиите много от оцелелите от първоначалните взривове и пожари съобщили за радиационно заболяване.
Острите симптоми включвали повръщане, главоболие, гадене, диария, кръвоизливи и косопад, като радиационното заболяване било фатално за много хора в рамките на няколко седмици или месеци.
Оцелелите, известни като „хибакуша“, също изпитали дългосрочни ефекти, включително повишен риск от рак на щитовидната жлеза и левкемия. Както в Хирошима, така и в Нагасаки се наблюдава повишена честота на раковите заболявания.
От 50 000 жертви на радиация от двата града, проучени от Японско-американската фондация за изследване на ефектите от радиацията, около 100 са починали от левкемия, а 850 са страдали от ракови заболявания, причинени от радиация.
Групата обаче не е открила доказателства за „значително увеличение“ на сериозни вродени дефекти сред децата на оцелелите.
Двойното бомбардиране нанесло последния удар на имперска Япония, която се предала на 15 август 1945 г., с което Втората световна война приключила.
Историците спорят дали бомбардирането в крайна сметка е спасило човешки животи, като е сложило край на конфликта и е предотвратило наземна инвазия.
Но тези изчисления нямали значение за оцелелите, много от които се борили десетилетия наред с физически и психически травми, както и със стигмата, която понякога съпътствала статута на хибакуша.
Въпреки страданията си, много оцелели били отхвърляни – особено по отношение на брака – поради предразсъдъците, свързани с излагането на радиация.
Оцелелите и техните поддръжници се превърнали в едни от най-силните и влиятелни гласове срещу ядрените оръжия, като се срещали с мирови лидери, за да отстояват каузата си.
Миналата година японската антиядрена група Nihon Hidankyo, гражданско движение на хибакуша, спечели Нобеловата награда за мир.
През 2019 г. папа Франциск се срещна с няколко хибакуша в Хирошима и Нагасаки, осъждайки „неизразимия ужас“ и призовавайки за премахване на ядрените оръжия.
През 2016 г. Барак Обама стана първият действащ президент на САЩ, който посети Хирошима. Той не се извини за атаката, но прегърна оцелелите и призова за свят без ядрени оръжия.
Русия е една от около 100-те държави, които се очаква да присъстват на тазгодишното възпоменание в Нагасаки. Това е първата покана за Москва да участва в възпоменателните церемонии в града от началото на войната с Украйна.
