Северноатлантическият съюз почива върху идеята, че сигурността на всяка държава членка е пряко свързана със сигурността на цялата общност. В основата на този съюз стои Учредителният договор от 1949 г., който дефинира механизмите за сътрудничество, взаимни консултации и колективна защита, пише Vesti.bg.
Двата основни стълба, които регулират реакцията на алианса при възникване на заплахи или директна агресия, са Член 4 и Член 5. Те определят стъпките, през които държавите преминават от момента на политическата оценка на даден инцидент до предприемането на съвместни или военни действия.
Член 4 като механизъм за политически консултации
Член 4 от Северноатлантическия договор регламентира, че държавите членки се консултират помежду си всеки път, когато по мнение на някоя от тях е застрашена териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от страните в пакта.
Условието за задействането на този член е наличието на оценка от страна на дадена държава, че пред нея съществува потенциална рискова ситуация, която надхвърля нейния самостоятелен капацитет за справяне или изисква съвместна координация с алианса.
За задействането на процедурата не се изисква осъществено директно въоръжено нападение. Процесът се задейства чрез формално искане от правителството на съответната страна до Северноатлантическия съвет. След отправянето му съюзниците се събират на извънредно заседание, за да обменят разузнавателна информация, да анализират степента на опасност и да съгласуват общи действия или дипломатически позиции.
Член 5 и принципите на колективната отбрана
Член 5 представлява най-строгата гаранция за сигурност в пакта. Той определя, че въоръжено нападение срещу една или повече държави членки в Европа или Северна Америка се разглежда като нападение срещу всички тях.
В случай на такова съюзниците се задължават да съдействат на нападнатата страна, като незабавно предприемат действия, каквито сметнат за необходими, включително употреба на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона.
Задействането на Член 5 изисква ясно установено въоръжено нападение срещу територията, сухопътните, морските или въздушните сили на държава членка в рамките на определената от договора географска зона.
Страната, станала обект на агресия, отправя искане до алианса за задействане на клаузата. Вземането на решение обаче изисква пълен консенсус между всички държави в Северноатлантическия съвет. Важен детайл е, че макар Член 5 да задължава съюзниците да окажат подкрепа, всяка държава самостоятелно определя конкретния характер и мащаб на помощта, която ще предостави.
Ситуацията след инцидентите в Черно море
След атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море на 6 октомври 2026 г., въпросът за сигурността в региона зае централно място в българския публичен и политически дебат. Българските институции реагираха със свикване на извънредни срещи за сигурност и засилване на наблюдението.
Днес, 13 октомври отново два кораба са ударени от дронове в българската Изключителна икономическа зона на Черно море, този път още по-близо до нашия бряг.
В такива ситуации веднага възниква въпросът за активиране на Член 4 от Договора за НАТО. В рамките на българската държавна и конституционна уредба решението за искане на задействане на Член 4 от Северноатлантическия договор е отговорност на изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет, водеща е ролята на министър-председателя и министъра на външните работи, в съгласуване с президента и Върховния главнокомандващ на въоръжените сили.
Тъй като Член 4 засяга въпросите на националната сигурност, външната политика и отбраната, решението за иницииране на консултации се взима на най-високо правителствено ниво след задълбочен анализ на ситуацията от компетентните институции.
Местните стъпки, които трябва да бъдат предприети преди или във връзка с евентуално искане за активиране на Член 4, включват:
Свикване на Съвет по сигурността към Министерския съвет или Консултативен съвет за национална сигурност при президента. На тези заседания участват ръководителите на службите за сигурност, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи, за да се извърши детайлен анализ на реалната заплаха.
Провеждане на съвещания и събиране на доказателствен материал и разузнавателна информация от държавните органи, военното командване и граничните или морски служби, за да се установи безспорно характерът на инцидента или заплахата.
Дипломатическо съгласуване и поддържане на постоянен контакт с българското Постоянно представителство към НАТО в Брюксел, както и с ключови съюзници в рамките на алианса, за да се информират партньорите за предприеманите вътрешни оценки.
Официално писмено искане от името на българското правителство до генералния секретар на НАТО и Северноатлантическия съвет, с което се призовава за свикване на заседание на основание Член 4 поради възникнала заплаха за сигурността или териториалната цялост на страната.
При първите ударени кораби в Черно море край нашите брегове на 6 октомври беше свикан КСНС при президента. Тогава президентът Илияна Йотова излезе със становище, че по отношение на НАТО България трябва да използва възможностите си като пълноправен член за укрепване на сигурността, икономическите и екологичните интереси и стабилността на Черноморския регион. Според Йотова в рамките на инициативата „Източен страж“ страната може да поиска увеличаване на приноса на съюзниците към сигурността на региона.
„Съществува възможност за искане от наша страна за увеличаване приноса на съюзниците към сигурността на Черноморския регион, за задействане на възможностите за разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата и отбранителна система, антидрон системите в контекста на НАТО за засилено предно присъствие“, заяви президентът.
По думите ѝ предложенията не нарушават споразуменията от Монтрьо. На този етап КСНС не смята за продуктивно свикването на консултации по член 4 от Северноатлантическия договор.
