Тази година Тутракан премина през предизвикателства, но и успя да реализира важни проекти за развитието на града и региона. В интервю за информационна агенция АНОНС кметът д-р Димитър Стефанов говори за изпълнените цели, бъдещите планове и значението на фериботната връзка между Тутракан и Олтеница за икономиката, туризма и местните производители.
– Г-н Стефанов, каква беше 2025 година за община Тутракан?
2025 година беше трудна. Наложи се да компенсираме изоставането от предишните две години, когато бюджетите закъсняваха, а почти шест месеца работихме без приети бюджети. Въпреки това, благодарение на Общинската администрация, успяхме да разработим, внесем и започнем реализацията на множество проекти, които преди един мандат бяха само идеи.
– Правим интервюто минути след като стана ясно, че правителството подава оставка. Какво означава това за българските общини?
Работата със служебно правителство винаги носи затруднения. Не защото служебният премиер или министрите са по-лоши от досегашните, а защото имат ограничени правомощия. Това ще затрудни всички общини, не само Тутракан. Очаквам да се забавят проекти, да се забавят както авансовите, така и междинните и окончателните плащания. Надявам се фирмите, които работят по общински обекти, да проявят разбиране и търпение.
– Преди няколко седмици тук беше премиерът, който вече е в оставка. Какви ангажименти пое и очаквате ли да бъдат изпълнени?
Когато един премиер поеме ангажимент, той трябва да го изпълни – затова е премиер. Моето основно искане беше да се отвори фериботната линия между Тутракан и Олтеница. Обясних мотивите си: този ферибот не е нужен само на нашата община, а на целия регион и дори на България. Това е най-краткият път от Лесово през България към Букурещ. Освен това летище Отопени е само на 48 км от Тутракан – огромно удобство, сравнимо с пътуването до София на 400 км.
– А имаше ли разбиране от румънска страна?
Парадоксално, години наред нямаше. Но сега, с новия кмет на Олтеница, има много адекватно разбиране и желание за реализацията на връзката. Фериботът е ключов не само за транспортната достъпност, но и за местните производители. Над 80% от овощната продукция – кайсии, череши, ягоди, сливи, праскови – се пласира в Букурещ. Същото важи и за рибните борси. Разликата между 140–150 км през Дунав мост и 50 км директно е огромна – намалява себестойността и позволява по-добра цена на продукцията. Фериботът ще даде възможност и за обмен на работна ръка, специалисти, както и за развитие на туризма.
– Говорейки за туризъм – Тутракан е известен със своите празници и фестивали. Как премина 2025 година?
Тутракан вече е утвърдена туристическа дестинация. Можем да предложим религиозен, културен, кулинарен туризъм, както и прекрасни природни забележителности. Районът на защитена зона „Калимок-Брашлен“ попада на наша територия. Имаме и емблематични обекти като гробницата и панорамата при село Шуменци – мястото на най-голямата битка от 1916 г.
Автентичната рибарска махала също е атракция – туристите могат да опитат рибена чорба, мамалига, да дегустират традиционна кайсиева ракия или местното вино „Тамянка“. Показваме как се плетат и ремонтират мрежи, как се правят рибарски лодки „тутраканки“.
Особен повод за гордост е фестивалът „Огненият Дунав“, който тази година беше награден като туристическо събитие за 2024 г. Това е признание към цялата администрация и всички, които участват в организацията.
– На какъв етап е изработването на бюджета за 2026-а, който е първият в евро?
В момента е на около 85%. Има още време да се разплатим с различни контрагенти по текущи проекти. Днес подписах платежно за проекта за улично осветление в града и селата – мярка за повишаване на енергийната ефективност. Работи се и по тротоарите на ул. „Александър Стамболийски“ – един от капиталовите проекти за 2025 г. Целта е да изпълним бюджета поне на 90%.
– Предвижда ли се увеличение на данъци или такса смет?
Данъците няма да бъдат повишавани. Но такса „битови отпадъци“ трябва да бъде актуализирана. Не защото общината иска да натоварва хората, а защото в момента доплащаме 1 200 000 лв. от капиталовите разходи, за да покрием разходите по сметосъбирането.
Много хора смятат, че такса смет покрива само изхвърлянето на отпадъка. Но тя включва и транспортирането му до депото на 60 км, сепариране, компостиране, както и почистването на улици, тротоари, паркове и кошчета.
Преминаваме към принципа „замърсителят плаща“. В момента се получават парадокси – нови, енергийно ефективни сгради с висока данъчна оценка плащат по-висока такса, а стари и амортизирани сгради – в пъти по-ниска. Реално старите имоти генерират повече отпадък.
Помислено е и за социалния ефект – многочленните семейства ще бъдат облекчени. Например:
– един човек плаща 1 единица;
– двама – 1,5;
– 6-членно семейство няма да плаща шест единици, а три.
До 31 октомври всеки, който не ползва имота си целогодишно, може да подаде декларация и след проверка на консумацията на ток и вода да получи 50% намаление.
– Какво успяхте да изпълните от целите си за мандата и какво остава за 2026 г.?
Радвам се, че успяхме да открием панорамата при Шуменци – проект, за който се борихме 14 години заедно с директора на музея, организаторите на похода „По стъпките на Таньо Войвода“, проф. Георги Марков и местната общественост.
Преди това реализирахме един от най-важните инфраструктурни проекти – подмяна на водопроводната инсталация, нова канализация и пречиствателна станция за отпадни води. Това беше жизненонеобходимо – не може да говорим за европейски град, а хората да пият вода от азбестови тръби и да заустваме непречистени води в международна река.
Най-голямата цел, която остава, е фериботът Тутракан – Олтеница. Ще се боря да бъде реализиран. Надявам се през 2026 година да го финализираме и в края на годината да се поздравим с нов модерен терминал, който ще обслужва целия регион.
