Днешното село Равно поле недалеч от София преди малко повече от век е дарено от княз Фердинанд на неговия тъст княз Роберт. Щедрият подарък се изразява в промяна името на селището от Бариево на Робертово. Тайната мисъл и истинското намерение на Фердинанд е да получи част от богатството на тъста си.
Българският владетел остава с празни ръце, защото княз Роберт – Пармският дук, оставя без наследство дъщеря си Мария Луиза, след като престолонаследникът Борис е покръстен в православна вяра. Дукът скъсва завинаги отношенията със зет си, а чрез него и с дъщеря си.
Княз Роберт не остава никакви пари и имоти на Мария Луиза, на които според някои историци княз Фердинанд се надява. Преди тази развръзка има интересно и любопитно посещение на бащата на княгинята в България.
Главната цел на Пармския дук вероятно е да види новородения си внук Борис, но посещението му се превръща в една поредица от официални събития и безкрайно внимание, оказано от Фердинанд на бащата на жена му.
„Колко нови тържества по тоз случай! Българският княз искаше да покаже всичкия блясък на двора си, не щадеше нито лични, нито държавни, нито общински средства. Балове и приеми в двореца, таквиз в салоните на Военното училище от страна на военното министерство, та и в Славянска беседа – от страна на кметството. Ходиха в Пловдив и там балове, и там приеми и вечериноски“, пише в „Спомени за княжеското време“ учителят на Фердинанд по български език Добри Ганчев.
Далеч по-колоритно е описанието, което той прави на бащата на княгиня Мария Луиза:
„Княз Роберт беше възнисичък човек, хубаво ял, хубаво пил. Личеше си по лицето му. Интелигентност – никаква. Като че се срамуваше от големите почести, дето му се правеха. Аз го вярвам, че беше така. Облекли го бяха в български мундир. Нали го бяха произвели генерал и го бяха направили шеф на 1-ви полк“.
Учителят на Фердинанд по български език явно не успява да се сдържи по въпроса за многото деца – общо 26, които има бащата на княгиня Мария Луиза, затова отбелязва в дневника си:
„Пармският дук, говореха, бил отличен селянин, живял тихо, мирно, спокойно, някъде в Тиролските Алпи. Никакви обществени, нито политически амбиции не го вълнували. От замъка си в Шварценау рядко излизал. И защото нямал други грижи освен семейните, затова бог го бе наградил с многобройно домочадие, тъкмо 14 деца. Откак се скарах със зевя си поради кръщението на внука си, ний се пишехме от възможността да чуваме какво-годе за него, та затова аз не мога да кажа дали младата хубава дукеса (втората съпруга на дука) не го е надарила поне още с половин дузина наследници“.
Освен Пловдив, село Бариево – днешно Равно поле, е мястото, което княз Фердинанд и тъста му посещават извън София през зимата на 1894г. Местните молят Пармския дук да им разреши да кръстят селото си на него, като преди това добре са подучени да го сторят по личната заръка на Фердинанд.
„Високият гостенин увековечи името си в България. Княз Фердинанд го заведе на лов в землището на село Бариево, патици да бият. Отбили се в самото село. Разбира се, имало тържествени срещи, каквито подобават на княжевия бабалък, речи, похвали, поднасяне хляб и сол, както си е приличното. Очарованият дук дал нещо за бедните, а пък кметът и общинарите го измолили да им позволи да ощастливят селото си, като го нарекат на името му Робертово. Дали за дълго време името на Пармския дук ще краси селото, не можем обади на потомството. Нашите селяни са тъй непостоянни в чуствата си“, пише Добри Ганчев.
Учителят на княза по български език отбелязва, че бракът на Фердинанд с Мария Луиза се случва преди всичко и изключително заради принадлежността й към Бурбонската фамилия и нищо друго не е по-силно от това.
„Беше време, когато Бурбоните се смятаха за избрания от бога род да владее в Европа. Затуй от тях се отделиха линии в Испания, в Португалия, в Неапол, в Парма. С таз мисъл живееше княгиня Клементина; същата се предаде и на княз Фердинанд. Нито богатство, нито политическо влияние, нито сърдечни влечения са имали значение в случая“, пише Добри Ганчев в своите „Спомени за княжеското време“.
От Бурбонския род са както бащата, така и майката на Мария Луиза.
