Археолозите казват, че човечеството е заченато тук и това е кота нула на историята. Наистина напомнят на утроба, и името му е такова: Гьобекли тепе (Кореместият хълм). Това е най-старият култов комплекс на планената – датиран отпреди 11 600 години (ерата на докерамичния неолит), построен 7000г. преди египетските пирамиди и 6000г. преди Стоунхендж.
Намира се в югоизточната част на Турция – Месопотамия, насред надиплена като пясъчна коприна земя, близо до могъщата река Ефрат, на 15 км от древния библейски град Едеса, днешна Шарлъурфа. Да попаднеш тук е космически шанс, любовна среща с Времето – особено ако си историк, археолог или просто обичаш да пътуваш, пише Мира Баджева, която бе сред 16-те журналисти, поканени преди време от турското министерство на културата и туризма на представянето на стратегията за развитие на Ta Tepeler – каменните хълмове, оказали се Земята на Голямата трансформация.
Мегалитният комплекс е известен на археолозите още от началото на 60-те години на миналия век. Като археологически обект е регистриран за пръв път при проучване, проведено от Истанбулския и Чикагския университет през 1963г.
Американският археолог Питър Бенедикт определя хълма като вероятно неолитно селище. В изследването си той отбелязва, че над неолитния слой се откриват следи от византийски и ислямски гробища и това е причината, поради която археолозите не пристъпват към разкопки.
Едва след като през 1994 година местен овчар разкопава една от колоните и открива релеф на странно животно, през следващата година започват разкопки. Те са организирани от Германския археологически институт в сътрудничество със страхотния музей в Урфа, а турската държава прави огромни усилия да го консервира и популяризира.
Немският археолог Клаус Шмид, който предприел разкопките, предполага, че Гьобекли тепе представлява древно култова съоръжения. Изграждането му продължава няколко хилядолетия. След края на осмото хилядолетие пр. Хр. е бил зарит и изоставен по неизвестни засега причини.
„Мястото е фантастично“, казва Джулия Грески, палеонтолог и биоархеолог в Германския археологически иститут в Берлин, след като нейният екип открива фрагменти от издълбани човешки черепи. На откритите фрагменти се забелязват дълги, съзнателно направени линии от челото до тила.
Според учените това откритие е индикация за съществувал древен „черепен култ“, който са прилагали в миналото в Анатолия. Въпреки това подобни белези не са откривани при никоя друга цивилизация.
В утробата на хълма сякаш е приютен ембрионът на нашата цивилизация, буквално свит „на кравай“ срес 14-тонни колони, които образуват голям концентричен кръг, и около 20 по малки. Релефите на каменните колони представляват животни. През 1998 година там са открити хиляди кости на диви животни със следи от остриета – газели, диви свине, елени, както и на редица видове птици – гъски, патици, лешояди.
Затова доскоро учените смятаха, че мегалитите са били издигнати от ловци събирачи, тъй като по-планираното строителство е възникнало в по-късен етап, характерен за ранните фермери, живели преди 10,5 хиляди години.
Изследователи от университета в Тел Авив обаче твърдят, че най-древният храмов комплекс в света е замислен от строителите като единно гигантско съоръжение, писа сп. „Кеймбридж Аркеолоджикъл Джърнъл“. Специалистите подложили на архитектурен анализ общата геометрия на комплекса, който включва няколко десетки мегалитни съоръжения с диаметър 20 метра е трябвало да съставят мащабна постройка. Тези открития опровергават популярната хипотеза, според която методите за планиране са възникнали значително след Гьобекли тепе.
Откритията на израелски учени водят до извода, че преди 11 хиляди години са настъпили значителни културни промеи. Базови методи за планиране са били използвани в Леванте преди 9500 години в периода на ранния неолит. Но сега стана ясно, че те са били известни много по-рано. Това е позволило да бъде извършен преход към правоъгълната архитектура, характерна за фермерските общности.
Гьобекли тепе е още рожденно място на човека като творец и на пластичните изкуства като цяло. До нас са достигнали оттук първите изображения на живи същества: насекоми, влечуги, птици, диви животни и хора, главно мъже, както и най-старата скулптура на човек в естествен ръст, чийто оригинал е в Археологическия музей на Урфа.
Двете високи 7 метра Т-образни стели в центъра на Гьобекли тепе напомнят удължени човешки фигури и според някои теории изобразяват божества. Предполага се, че са без глави и съответно без лица, което показва връзката им с божественото и нейната универсалност. Ритуалното им предназначение и символика тепърва ще се разкриват – тяхната мистерия е едно от най-големите предизвикателства пред световната научна мисъл днес. Открити са и други стели с височина от 3 до 6 метра и тегло от 40-60 тона. На мястото са намерени и още артефакти, сред които човешки статуетки с височина от 65 см.
Гьобекли тепе е изключителна ценност за световните антропологични изследвания. През 2018 година е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а Министерството на културата и туризма на Турция обявява 2019-а за Година на Гьобекли тепе и отваря вратите му за туристи.
Реплика на 5,5-метрова каменна стела от Гьобекли тепе ще бъде поставена в централата на ООН в Ню Йорк. Декорираната стела, означена като Р-18, е точно копие на оригинала от руините в Гьобекли тепе. Стелата ще бъде дадена на ООН като подарък, уточнява турското министерство. Това е вторият артефакт от древна Анатолия, представен в ООН. През 1979 година е подарено копие на Договора от Кадеш, сключен между египтяните и хетите около 1820 година преди Христа.
