Какво се случва вътре във вашето тяло, когато внезапно спрете да пиете кафе?
За да разберат това, изследователи от Университетския колеж Корк в Ирландия проучиха група от 62 души, половината от които редовно са пили около три до пет чаши кафе на ден, а другата половина обикновено не са пили кафе. Те изследваха техните чревни бактерии, метаболити, настроение, нива на стрес, бдителност, способност за учене и памет.
Редовните консуматори на кафе първо са спрели пиенето му в продължение на две седмици, като през този период изследователите са измервали промените както в телата, така и в поведението им. След това кафето е било въведено отново, но участниците не са знаели дали получават напитка с кофеин или безкофеинова версия.
Най-забележителната промяна след спирането на кафето е била наблюдавана в червата. Чревните метаболити, малки химически вещества, произведени или модифицирани от метаболизма, на пиещите кафе са се променили значително в сравнение с тези на хората, които обикновено не консумират кафе, пише „Newsweek„.
Когато кафето е било въведено отново, и двете групи – пиещите кофеиново и безкофеиново кафе – са съобщили за по-малко усетен стрес, по-ниски нива на депресия и по-малка импулсивност. Тъй като тези промени са настъпили и при двата вида кафе, ефектите не са били задължително зависими от кофеина.
Изследователите са открили и известна разлика в чревните бактерии на хората, които пият кафе. Бактерии като Eggerthella sp., за които се смята, че допринасят за киселинната секреция в стомаха и червата, или Cryptobacterium curtum, които могат да участват в производството на жлъчни киселини, са били по-изобилни при пиещите кафе в сравнение с тези, които не пият. И двата процеса биха могли потенциално да създадат чревна среда, която възпрепятства някои вредни бактерии и инфекции.
Хората, които пият кафе, са имали и по-високи нива на бактерии от групата Firmicutes – микроби, които по-рано са били свързвани с положителни емоции при жените.
Д-р Кели Браун, медицински директор в Geviti и сертифициран лекар по семейна медицина, която не е участвала в изследването, заяви пред Newsweek, че няколко биологични пътя биха могли да помогнат за обяснението на връзките между кафето, здравето на червата и психическото благополучие.
„Червата и мозъкът комуникират чрез няколко пътя, включително нервната система, имунната сигнализация, възпалението и метаболитите, произвеждани от чревните бактерии. Кафето съдържа съединения, които могат да бъдат метаболизирани от нашите чревни микроби и да повлияят на тази среда“, каза тя.
Тя добави, че тези промени могат да засегнат възпаленията, сигнализирането чрез невротрансмитери и други пътища, участващи в настроението, стреса и когнитивните функции. „Но все още уточняваме точно колко важен е всеки отделен механизъм“, продължи Браун.
Беше намерена и една основна разлика между кофеиновото и безкофеиновото кафе.
Хората, пиещи безкофеиново кафе, са показали подобрения в ученето и паметта, каквито не са били наблюдавани при хората от групата с кофеин. Това означава, че кофеинът може да не е отговорен за всички възможни ефекти на кафето върху познавателните способности.
Изследователите посочват други съединения в кафето, включително полифенолите, като възможни причинители за това. Браун отбеляза, че полифенолите, особено хлорогеновите киселини, са сред най-значимите съединения в кафето извън кофеина.
„Те имат антиоксидантни и противовъзпалителни свойства и също така се метаболизират от чревния микробиом в други биоактивни съединения. Кафето съдържа също разтворими фибри и други растителни съединения, които могат да взаимодействат с чревните бактерии, така че ефектите от кафето са много по-комплексни от самия кофеин“, каза тя.
Същевременно кафето с кофеин е било свързано с по-малко тревожност, по-добра бдителност и по-добро внимание, както и с намален риск от възпаления.
Професор Джон Крайън, главен изследовател в APC Microbiome Ireland към Университетския колеж Корк и водещ автор на проучването, заяви в прессъобщение: „Общественият интерес към здравето на червата нарасна огромно. Връзката между храносмилателното и психичното здраве също се разбира все по-добре, но механизмите зад ефектите на кафето върху тази ос черва-мозък оставаха неясни.
Нашите открития разкриват микробиомните и неврологичните реакции към кафето, както и техните потенциални дългосрочни ползи за по-здрав микробиом. Кафето може да промени това, което микробите правят колективно и какви метаболити използват.
Тъй като хората продължават да мислят за диетични промени с цел правилен храносмилателен баланс, кафето има потенциала да бъде използвано и като допълнителна интервенция като част от здравословна и балансирана диета“.
Крайън добави, че кафето е нещо повече от кофеин. Той каза: „Това е комплексен хранителен фактор, който взаимодейства с нашите чревни микроби, нашия метаболизъм и дори с нашето емоционално състояние“.
Браун предупреди, че констатациите трябва да се интерпретират внимателно. „Зависимостта не означава задължително причинно-следствена връзка“, каза тя, отбелязвайки, че пиещите кафе могат да се различават по това колко кафе консумират, какъв вид пият и как телата им обработват кофеина.
Тя добави, че индивидуалните микробиоми също могат да варират значително и че изследователите не трябва автоматично да определят промените в нивата на един отделен вид бактерия като полезни или вредни. Браун каза: „Изследването е обещаващо, но кафето не е лечение за лошо чревно здраве, депресия или когнитивен спад“.
