Има една русенска история, която звучи като измислена сцена от филм. Един от най-големите композитори на ХХ век пристига край Дунав. Музиканти носят концертния му роял на ръце през центъра на Русе. Няколко години по-късно той се връща, за да работи лично върху опера, която някога предизвиква яростна атака от съветската власт. После се озовава в Пиргово, където 13-годишно момиче му връзва червена пионерска връзка, пее му песен, а домакините го изненадват с живо агне. Това не е градска легенда. Това е малко известната връзка между Дмитрий Шостакович и Русе.
Историята започва на 24 януари 1958 г. Тогава Шостакович вече е световно име и една от най-противоречивите фигури в музикалния живот на Съветския съюз. В Русе той излиза лично като солист и изпълнява своя Втори концерт за пиано и оркестър под диригентството на Добрин Петков.
Но зад концерта се случва нещо, което днес трудно можем да си представим.
Роял през центъра на Русе – на ръце
Русенските музиканти имали нужда от подходящ концертен инструмент. Роялът се намирал в репетиционната зала на мястото на днешния Куклен театър.
Решението?
Оркестрантите го пренесли на ръце през центъра на града до сградата на Русенската опера.
Точно на този роял Шостакович свири пред русенската публика. Десетилетия по-късно съдбата на инструмента се превръща в истинска историческа загадка и дори става основна нишка в документалния филм „Пианото на Шостакович“, създаден от Русенската опера.
Представете си гледката – зимен Русе през 1958 г., група оркестранти пренасят тежък концертен роял през града, защото след няколко часа на него трябва да свири Дмитрий Шостакович.
Само това би било достатъчно за легенда.
Но най-интересното тепърва предстои.
Операта, която разгневява съветската власт, стига до Русе
За да разберем защо завръщането на Шостакович през 1965 г. е толкова значимо, трябва да се върнем три десетилетия назад.
През 1934 г. е премиерата на операта му „Лейди Макбет от Мценска околия“. Творбата първоначално има огромен успех.
След посещение на Сталин на спектакъл обаче атмосферата рязко се променя. На 28 януари 1936 г. „Правда“ публикува печално известната статия „Бъркотия вместо музика“, която подлага произведението на унищожителна идеологическа критика. Последиците за кариерата на Шостакович са драматични, а операта изчезва от съветските сцени за десетилетия.
По-късно композиторът преработва произведението и новата версия получава името „Катерина Измайлова“. Тя отново достига до сцената в началото на 60-те години.
И именно тук в историята отново влиза Русе.
1965 г. – Шостакович се връща
Русенската опера решава да постави „Катерина Измайлова“.
Не просто да я изпълни.
Самият Дмитрий Шостакович идва в Русе и работи с трупата по подготовката на спектакъла. Той репетира с музикантите и работи в тясно сътрудничество с диригента Ромео Райчев и режисьора Евгени Немиров. Българската премиера е на 7 април 1965 г.
А в Русенската опера остава нещо безценно.
Партитурата, върху която самият Шостакович нанася своите бележки.
Тя е запазена в театъра и десетилетия по-късно отново е използвана при работа върху произведението.
Това превръща връзката между Русе и композитора в нещо много по-дълбоко от обикновено гостуване на световна знаменитост.
Шостакович не просто посещава града.
Той работи тук.
А после го завеждат… в Пиргово
И тук историята придобива почти сюрреалистичен обрат.
По време на гостуването си през 1965 г. световноизвестният композитор е отведен в русенското село Пиргово.
Десетилетия по-късно автентична кинолента помага на изследователи от Русенската опера да открият хора, които са присъствали на посрещането.
Площадът пред училището бил пълен.
Сред децата е 13-годишната тогава Татяна Черногорова, която по-късно става професор по математика и информатика.
Нейната задача била специална – да сложи на Шостакович червена пионерска връзка и да му изпее песен.
„На Шостакович връзка червена му вързах и песен му изпях“, спомня си тя десетилетия по-късно.
Но пирговчани не спрели дотук.
Живото агне
Според спомена на Черногорова домакините решили да почетат високия гост според местната традиция.
И му поднесли… живо агне.
Не малко агънце за снимка, а според нейния разказ животно с тегло около 40 килограма.
Шостакович видимо се смутил.
„Да ви дадат 40-килограмово агне в ръцете…“, разказва с усмивка години по-късно жената.
Кадри от посещението действително са запазени на стара кинолента.
И така една от най-влиятелните фигури в световната музика, човек с невероятно сложна съдба в Съветския съюз, се оказва насред Пиргово, обграден от стотици хора, с пионерска връзка и живо агне.
Вечерта, в която Шостакович станал на крака за русенски джазмен
Има още една малко известна русенска история.
След спектакъла известните български композитори Любомир Пипков, Филип Кутев и Марин Големинов завели Шостакович в бар „Дунав“.
Там свирел русенският саксофонист Петър Петров-Парчето със своя джаз квартет.
По запазения местен разказ изпълнението било толкова силно, че Шостакович станал и аплодирал прав. Заедно с него се изправили Пипков, Кутев и Големинов.
Това е детайл, който не присъства в големите биографии на композитора.
Но е част от паметта на Русе.
Градът го прави свой почетен гражданин
През същата 1965 г. Дмитрий Шостакович е удостоен със званието „Почетен гражданин на Русе“. Името му и до днес фигурира официално в регистъра на почетните граждани на града.
Връзката остава толкова силна, че Русенската опера продължава да се връща към неговите произведения, а архивът пази снимки, документи и спомени от двете му гостувания.
И точно тук се крие удивителната част от тази история.
За световната музикална история Русе може да изглежда като малка точка върху картата.
Но през 1958 и 1965 г. тази точка се оказва достатъчно важна, за да доведе край Дунав един от титаните на ХХ век.
Тук носели рояла му на ръце. Тук той оставил бележките си върху партитура. Тук слушал джаз. А на няколко километра от града едно момиче му сложило пионерска връзка, докато домакините се опитвали да му връчат живо агне.
Понякога най-невероятните истории на Русе не са легенди.
