Христо Ботев е покосен от куршум на 20 май – 1 юни по нов стил, 1876 г. във Врачанския Балкан. Тогава той е изключително млад, едва на 28 години. Основният спор от XIX век до днес е дали куршумът е бил турски, или предателски български. Отговорът едва ли ще е категоричен някога. Както и този за мястото на гроба на Ботев.
В своя опит за биография на Христо Ботев, Захари Стоянов пише, че войводата поет е убит от „вражески турски куршум“. Това е възприето като официално становище на Българската академия на науките след като през 1929 г. е създадена специална правителствена комисия, която да установи как е умрял поетът революционер.
Безспорните исторически факти преди да загине Ботев, са добре известни. През май 1876 г. след новината за Априлското въстание Ботев започва дейност за организиране на чета от почти 200 души. Става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май. Има сведения, че на сутринта на 17 май Ботев получава в Оряхово писмо от главния апостол на Врачански окръг Стоян Заимов, според което преживяното на четата в България след разгрома на въстанието в Панагюрско е безсмислено и тя трябва да продължи към Сърбия.
Христо Ботев отказва да се съобрази с тези указания. По обяд на същия ден той принуждава капитана Дагоберт Енглендер да спре на десния бряг на реката край село Козлодуй, където четниците слизат от кораба.
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Враца, център на революционния окръг, като преминава през селата Бутан и Борован. Никой от тамошните българи не се присъединява към четниците въпреки предварителните очаквания.
Четата влиза в спорадични престрелки
На 18 май край село Баница, на около 20 километра от Враца, четата влиза в по-сериозно сражение с голяма група черкези, след което се оттегля на височината Милин камък.
През целия ден на 18 май Ботевата чета се отбранява на Милин камък от около 200–300 черкези и друг башибозук. Надеждите за помощ от Враца, където очакват да започне въстание, не се сбъдват. Апостолът на Врачанския революционен окръг Стоян Заимов не отговоря на призивите и преоблечен в женски дрехи се крие във врачанските лозя.
Към Милин камък са изпратени части от редовната османска армия. Около 30 от четниците са убити или ранени. Останалите използват нощта, за да се оттеглят на юг към врачанската планина. На 19 май във Враца са въведени значителни османски войски и възможността за въстание в града е пресечена, а Ботевата чета се насочва към вътрешността на Стара планина.
Към полунощ срещу 20 май четата достига местността Вола, където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия. Сражението продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции.
Вечерта на 20 май /1 юни нов стил/, след като сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място. Тялото му е оставено непогребано, а след откриването му на следващия ден главата на Христо Ботев е отрязана от турците и изложена на площада във Враца.
Съществуват две основни версии за смъртта на поета. Първата, която е широко застъпена в популярната историография, гласи, че Ботев е застрелян от османски снайперист. Втората версия, която рядко се коментира сред историците, но напоследък добива популярност сред общественото мнение, е основана на становища на вещи лица и анализатори, че Ботев е убит при заговор от свои четници.
Известно е, че след стъпването на дунавския бряг Ботев има няколко големи скандала с апостолов и Никола Обретенов, задето го подвели за готовността на народа да се вдигне на бунт.
Според експертни заключения съобразени с разстоянието, от което е стреляно, светлината по това време на денонощието, релефа на местността и характеристиките на оръжието, използвано по онова време от редовната армия, излиза, че първата версия е малко вероятна.
Човек от четата застрелва Ботев в гръб, а после друг го довършва в челото. Това се случва, след като става ясно, че няма масово въстание в България, че дошлите от Румъния четници нямат подкрепа, а турските войски са доста по-многобройни.
Мнозина изследователи застъпват тази теза. Ето какво пише един от тях – Георги Тахов: „Разделението на мненията – в сърцето или в челото е убит войводата – започнат още непосредствено след екзекуцията и малко след изоставянето на трупа на лобното място. Тези, които са между очевидците на разстрела, отбелязват изстрела в сърцето. Давайки си клетва да мълчат, те не могат да приемат, че екзекуцията е със секезкютори, т.е. че съществува и изстрел в главата. Не е било възможно да заровят трупа – покриват го с клони, и то шипки, т.е. с трънак, който някой едва ли би се заел да разплита.“
Четниците научават за гибелта
И някои от тях минават след Никола Обретенов и приятелите му през лобното място. Виждат простреляното чело, пророниват сълзи и отминават. Малцина са могли да допуснат, че Ботев е бил убит от свои, за да търсят доказателства.
По-късно ще им се обяснява, че няма изстрел в главата; че кръвта там е, защото са изваждали трупа и кръвта се е стекла към лицето. Трудно е можел някой да се върне и да провери.
Самият Захари Стоянов също признава, че за по-голяма героичност написва, че Ботев е прострелян в челото – защото „такова гениално чело просто трябва да бъде използвано“. Версията за убийството на Ботев от негов четник се посреща гневно от близките му. Родствениците му Боян Ботйов се възмущава от мълвата, че е съществувал заговор срещу Ботев в четата. Според него всички тези легенди „не са полезни за националното ни самочувствие“.
Обезглавен е ритуално
Такава теза застъпва писателят и драматург Константин Илиев. Той смята, че поетът е умъртвяван ритуално, като му е отсечена главата, подобно на Стефан Караджа и Ангел Кънчев. Но никой не знае къде са черепите и за какво служат.
Все пак Илиев изтъква, че знаят мишената, която са свързани с този сатанинско-масонски ритуал, към който била съпричастна дори Баба Тонка. Тя според Константин Илиев била масон и се занимавала с черна магия.
Къде е гробът му?
На този въпрос може спокойно да се отговори с думите на друг поет – „днес никой не знай, днес никой не знай“. Най-много твърдения свързват гроба на Ботев с написаното от самия него в „На прощаване“: „Кажи им, майко, да помнят, да помнят, мене да търсят: бяло ми месо по скали, по скали и по орляци, черни ми кърви в земята, земята, майко, черната“.
Фактите сочат, че никой не си е направил труда да погребе войводата и той е изгнил някъде във Врачанския Балкан. Друга хипотеза свързва евентуалния гроб на Ботев с погребението на 10-те отсечени четнически глави от неговата дружина в село Скравена до Ботевград или Орхание през 1876 г. Допуска се, че сред тези 10 глави е била и тази на самия Христо Ботев.
Преди години е публикувано още един разказ, претендиращ за истинност и свързан с евентуалния гроб на Христо Ботев. Плевнел Павлов споделя: „През 1978 г. се срещнах с един възрастен човек от врачанското село Моравица. Той ми разказа следната история. Години след освобождението от турско робство в село Моравица дошъл човек с висок калпак и довел кръст и наел няколко души за някаква работа. Между тях е бил и прадядото на нашия събеседник. Хората от групата отишли в Балкана и били накарани да хвърлят камъни в една дупка. През това време поборникът излякъл едно мъжко шише. На въпросите на селяните защо хвърлят камъни в тази дупка и какво има там, та го затрупват, той отговарял: „Фърляйте, българи! Тук е срамът на България“. С общи усилия хората бутнали в дупката пет големи монолита и доколкото могли, събрали и хвърлили в отвора и по-малки камъни. Изпили донесеното и любопитствалите се разплатили с тях. Повече така и никога не видели този човек.“
Никола Обретенов ли е убиецът?
Името на Никола Обретенов неведнъж е сочено като възможен извършител на убийството на Христо Ботев. Неотдавна нова група изследователи на специална пресконференция обявява резултати от балистична експертиза и църковни свидетелства, които сочат Никола Обретенов като предполагаем извършител.
Криминалистът Иван Савов представи балистичен анализ, според който вероятността Ботев да е улучен от дистанция над 300 метра в тъмни условия и пресечен терен е „практически нищожна“. По думите му оръжията, използвани от османските части по това време, не позволяват точен изстрел при подобни условия.
Анализът сочи, че раната е била в областта на гърдите, което предполага стрелба от значително по-близко разстояние.
Комисията изтъкна и възможни вътрешни конфликти в четата като мотив за убийството. Според представените данни напрежение е възникнало около липсата на очаквана подкрепа и изчезването на значителна сума средства, предназначени за въоръжение.
Сред представените доказателства са два ръкописа с църковен произход, които според комисията съдържат сведения за изповед на Никола Обретенов пред митрополит Михаил Доростолски-Русенски. В тях се твърди, че Обретенов е признал за убийството на Ботев – информация, която според Иван Тренев е била пазена в тайна повече от век.
Възможно ли е да се е самоубил?
За самоубийство намеква писателят Стефан Цанев в своите знаменити „Български хроники“. Драматургът пространно обяснява позицията си:
„А самият Ботев не е бил убит от случаен куршум. Най-вероятно се е самоубил. Този факт обаче не засенчва героичния му ореол. Защото какъв героизъм е да умреш ударен от един сляп куршум?!
Анализирайки ситуацията, в която се е намирал Ботев – това, което се случва с живота му преди да премине Дунава, и онова, което става след стъпването му на българския бряг. Мизерният, скотски живот, който води в Румъния. После майка му овдовява и му се струпва в Букурещ барабар с тримата му невръстни братя, за които Ботев да се грижи.
Като добавим и разочарованието от неизбухналото въстание във Врачанско. Аз погледнах на Ботев не само като историк, а и като психолог и драматург. Защото в една театрална драма такъв един герой няма да има друг изход освен самоубийство.“
Може да е ликвидиран заради пари
Преди няколко десетилетия ловешки вестник публикува спомените на чиновник от правителството на Александър Стамболийски. Те се базират на разказаното от свещеника на врачанско село Паволче. Попът изповядал убиеца на Ботев – овчар от селото, твърдят архивите във Велико Търново.
Било през пролетта на 1876 г., когато турският аскер разбил около Милин камък четата на войводата Христо Ботев. Селянинът от Паволче притежавал кошара и стадо овце на три километра от селото. Имал и пастир, който се грижел за добитъка.
Свещеникът, който го изповядал, разказва:
„Нея вечер, каза той, дойде при нас в кошарата непознат човек, с черна брада, представителен на вид, облечен в хубави военни дрехи и по всичко изглеждаше да е войвода. Каза, че е гладен и ранен и поиска подслон при нас в кошарата. Приех го, нахраних го и след като се разговаряхме, той поиска да си превърже раната и да си отпочине. Когато той отвори чантата си, която носеше през рамото си, за да вземе нещо за превързване на раната си, видях в нея много златни пари, които така ме поразиха, че аз загубих и ума, и дума. Тогава ми дойде една сатанинска мисъл в душата, че ако взема тия пари, ще бъда най-богатият човек на света.
Когато войводата, след като си превърза раната, легна на одъра и заспа, реших с помощта на моя пастир да го убия и да му взема златните пари, което и направихме същата нощ, като му разсякохме главата със секирата и прибрах всичкото злато, което намерих в чантата му.
Тялото на убития го пренесохме на едно магаре и го хвърлихме в пропастта до канарите около километър от кошарата. Разбрах, след като се освободихме от турско, че съм убил един голям човек и това угризение на съвестта не ми даде нито ден спокоен до ден днешен“.
Така завършва разказът, публикуван като една от версиите за гибелта на Христо Ботев.
От качените снимки вече е възможно да се възстанови почти цялата статия. Ако желаеш, мога да я подредя в един цял, редактиран текст без прекъсвания и разкъсани колони, така както би изглеждала при препечатване.
Източник: в. „Уикенд“, Невена Илиева
