Баба Тонка е един от примерите за всеотдайност и самоотверженост за България. Често се цитират думите ѝ „Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите двама полуживи, но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв“. Много по-малко се знае за ужасната съдба на внучката ѝ, която е убита като „фашист“, заедно със съпруга си скоро след преврата на 9 септември 1944 година. Не се говори и пише за това,че самата Баба Тонка получава мизерна пенсия след Освобождението, че храни бедни с нея, след което 30 лева са ѝ отнети. По-известно е, че наследниците на дъщеря ѝ Анастасия и нелюбимият ѝ зет Захари Стоянов са родени в Германия и не знаят български.
Дъщерята на Никола Обретенов и съпругата му Димитра – Тонка Николова Обретенова е родена на 8 декември 1885 година, завършва заедно с другата внучка на Баба Тонка Захаринка, дъщеря на Захари Стоянов и Анастасия Обретенова, френския пансион в Русе. Образованието си продължава във Франция, където завършва агрономство и работи като учителка в земеделското училище Форхание до 1918 година. На 21 декември 1921 година се омъжва за Нико Просеничков, сватосват ги Стоян Заимов и жена му Клавдия. Нико Просеничков завършва Философия в Германия,. Семейството заживява в Русе, където съпругът става директор на Мъжката гимназия. Раждат им се две момичета – Лиляна (1922-2003) и Милкана(1926-1945). Лиляна правнучката на Баба Тонка, разказва как учителят от Мъжката гимназия Илия Ташев отличавал се с бурен и неособено почтен нрав, след 9 септември започва да „Коли и беси“. Става шеф на милицията и нарежда да бъдат арестувани Нико и Тонка Просеничкови. Причинната е, че Просиничков го унижил в публичен скандал.
Ташев се „устройвал“ любовни срещи с млади учителки и ученички, пием по бирариите заедно с ученичките, а после им поправял оценките от матурите.
В книгата си „Потомците на Баба Тонка и Народния съд“ Веселина Антонова предава димите на правнучката Лиляна: „На 2 срещу 3 ноември 1944 Тонка Проеничкова и съпругът ѝ Нико Просеничков, директор на Мъжката гимназия „Княз Борис първи“, в Русе са застреляни, според най-широко разпространената версия заедно с още десетки граждани на полянката в местността Балюв дол, между Нисов и Щръклево. До сега не са намерени официални документи участници или очевидци, които да потвърдят, че са ги разпознали там. Местни овчари, след махането на милиционерската охрана, са посетили лобното място на нощната стрелба и са видели кървавите следи по земята. Дни по-късно подивели кучета разровили пръстта на гроба и оставили разпилени части от човешки тела и кървави дрехи. Единствената цяла вещ, която овчарите намерили и прибрали, била мъжка кадифена жилетка, закачена на клон преди разстрела“.
Трагедията не приключва до тук, макар дъщерите никога да нямат възможност да погребат родителите си. Дъщерята Милкана Просеничкова се разболява от менингит. Лиляна другата дъщеря макар да е още ученичка в училището, което днес в Русе носи името на баба ѝ е изпратена в комунистически концлагер, където прекарва няколко години. На 30 март 1945 така нареченият Народен съд посмъртно осъжда на смърт внучката на Баба Тонка – Тонка Никола Обретенова Просеничкова и съпруга ѝ Нико. В присъдата е записано още, че се конфискуват 3\4 от имота им и се налага глоба от 50 хиляди лева. Мотивите на съдебния състав са, че „Нико Просеничков, бивш гимназиален директор, сега в неизвестност, загдето писал статии във всекидневника „Русенка поща“ със съдържания, които раздухвали великобългарския шувинизъм на гражданите, унищожавали престижа на съюзените народи и възвисявали качествата на националсоциализма, насърчавали борбата срешу прогресивните елементи, като с тези свои действия и писания допринесъл дейно и съществено за извършване и првеждане на противонародна политика от ръководните лица на България“
След много десетилетия стри русенци разказват, че Нико Просеничков е сред най-уважаваните техни сграждани. Той покровителства изкуството в града Благодетел и дарител е, изключително честен и принципен. Точно за това става и неудобен на комунистическата власт и за полуграмотни и малообразовани хора, които убиват над 10 хиляди българи само в първия един месец след 9 септември 1944 година. Веселина Антонова, че за внучката на Баба Тонка – Тонка Просеничкова, няма присъда на т.нар. Народен съд: „Съдебно дело и присъда за евентуално „противодържавни и противонароди престъпления“ на съпругата му Тонка Обретенова Просеничкова, няма. Тя е просто разстреляна, тъй като станала свидетел на масовото убийство на русенски граждани в местността Блюв дол“, пише „Уикенд“
