Когато се говори за българското царско семейство, най-често вниманието е насочено към политическите събития, войните и съдбата на монархията. Малцина обаче знаят, че цар Борис III е имал необичайно хоби, което го отличава от почти всички европейски владетели – той бил запален железопътен ентусиаст и дори притежавал правоспособност да управлява парен локомотив.
Любовта му към железниците започва още в ранна възраст. След специално обучение бъдещият монарх полага изпити и получава квалификация за машинист. Историците отбелязват, че при пътувания с царския влак Борис III често предпочитал да се качи в кабината на локомотива, вместо да остане в луксозния вагон. Именно там разговарял с железничарите и следял отблизо работата на машината.
Историята разказва още, че по време на официални посещения в чужбина интересът му към локомотивите често засенчвал дипломатическите разговори. При визита във Великобритания през 1937 г. Борис III дори управлявал прочутия британски локомотив „Coronation“, който по онова време бил символ на инженерния напредък. Впечатлени от познанията му, домакините му подарили негов умален модел.
Разбира се, управлението на цар Борис III остава една от най-дискутираните страници в българската история. След абдикацията на баща му Фердинанд през 1918 г. той поема престола в изключително тежък за България момент – непосредствено след поражението в Първата световна война. През следващите години се стреми да запази страната извън най-тежките последици на Втората световна война, а смъртта му през август 1943 г., настъпила малко след среща с Адолф Хитлер, и до днес поражда множество въпроси и исторически спорове.
Историците са единодушни, че независимо от различните оценки за неговото управление, Борис III остава една от най-интересните личности в българската монархия. Освен държавник, той е бил човек с необичайни интереси, а страстта му към железниците продължава да изненадва и днес – повече от осем десетилетия след смъртта му.
