ВДревен Египет жените използвали омекотен папирус, подобно на трева растение, за да абсорбират менструалната си кръв – нещо като ранен тампон. Това е най-старото историческо сведение за справяне с цикъла, с което разполагаме и едно от малкото известни изобщо, може би защото менструацията отдавна е била тема табу, казват експерти.
„Тъй като писмените източници, които споменават менструацията, са изключително ограничени, устните предаваните истории, като разкази от местни общности, са сред малкото възможни начини да разберем нещо по темата“, каза Алма Готлиб, културен антрополог в Университета на Илинойс.
Тя казва, че продуктите, които жените вероятно използвали за контролиране на кръвния поток, са били от органични материали, което означава, че с времето артефактите са се разградили.
„В крайна сметка жените използвали всичко, което е било налично и било съвместимо с дрехите им“, казват експертите.
За много от тях това означавало дълги ивици плат, които да могат да бъдат сгъвани и прикрепяни към дрехите, а след употреба да могат да се перат и да се използват повторно.
„Начинът, по който се е преживявала, както и социалните нагласи около менструацията са различни на различните места по света и в различните времена“, казва Шара Вострал, историк, изследващ менструацията и менструалните продукти в Северозападния университет.
В края на XIX-ти век някои лекари в САЩ смятали, че менструацията е болест. Един лекар, Едуард Кларк, вярвал, че ходенето на училище по време на цикъл възпрепятства развитието на репродуктивните органи.“
Абсорбиращи растителни материали като мъх или кора също би могли да бъдат полезни, когато са били налични. Според слухове и разкази, някои викинги може да са използвали блатен мъх с такива цели, но това не е потвърдено от исторически сведения.
Друг вариант беше да се освободи кръвта в дрехите. Векове наред в Европа и Съединените щати, много често долните слоеве поли попивали кръвта. Около края на XIX-ти век се появило приспособление, подобно на колан за жартиери. Изработени с еластична лента на талията, коланите имали халки отпред и отзад за поставяне на парцал, разказва Edna.bg.
„Може и да са били полезни при прехода към по-вталени дрехи, но не са били добра опция“, каза Вострал. „Жените наистина имали нужда от нещо по-добро.“
Менструални митове
Много култури гледали по-скоро негативно на менструацията. Липсата на разбиране подхранвала подобни перспективи. Да вземем за пример хуморалната теория: през Средновековието се смятало, че тялото се състояло от четири течни компонента, наречени хумори – кръв, жълта жлъчка, черна жлъчка и храчки. Тези телесни течности трябвало да бъдат в баланс, за да се поддържа здравето.
„Месечната загуба на кръв при менструация била от ключово значение за стабилизирането на хумора, тъй като жените били смятани за по-слаби и неспособни да поддържат баланса си под контрол“, казва Рейчъл Гилибранд, историк от университета в Лийдс в Обединеното кралство.
Tова вярване се запазило и през Викторианската епоха. Други неточни възприятия по темата включват идеята, че по време на менструация се отделят токсини и могат да причинят заболяване, че кръвта е нечиста и дори че може да унищожи земеделските култури.
Отношението към менструацията може да бъде проследено до Библията. Твърди се, че Ева не се подчинила на Бог и била наказана с болезнено раждане. По-късно възгледът за това бил разширен, за да бъде включена и менструацията.
„Дискриминационните менструални възприятия са съществували от началото на цивилизацията“, казва Рада Паудел, основател на Глобалната южна коалиция за достойна менструация в Непал.
Тези стигми създали чувство на срам и дори в началото на XX-ти век хората в западните култури говорели изключително малко за менструацията и много момичета нямали представа какво се случва с тях.
„Много от тях си мислели, че умират“, каза Рьоствик, „Ако се върнем назад във времето, това е било много травмиращо за много подрастващи момичета.“
Срамът продължава
Около 1930 г. в САЩ рекламите за някои от първите модерни превръзки идвали с купони, които жените можели да предадат на аптекарите, без да е необходимо да казват какво точно им е нужно.
„Мълчанието и срамът съпътствали тези периоди от животите на жените в много части на света“, каза Паудел, прекарала десетилетия в изследване на възприемането на менструацията в различните култури от Шри Ланка до Канада.
Важно е да се отбележи, че не навсякъде се отнасяли така към менструацията. Народът Бенг от Западна Африка, например, възприемали менструалната кръв като свещена и признавали нейното значение за възпроизводството.
Алтернативно, хората от Рунгус от Северно Борнео гледат на менструацията неутрално – за тях тя е нито свещена, нито прокълната.
Днес има много търговски продукти, които включват повече методи за справяне с този аспект от живота на жените, като тампони, менструални чашки и превръзки.
Но Кланси посочва, че все още се стремим да скриваме менструацията, което води и до недостатъчно говорене върху теми, като симптомите, които я придружават. Въпреки че спазмите могат да нарушат ежедневния живот на жените, малко се говори за това.