Петя Михайлова е учител от 33 години. Има привилегията да работи тази професия, която с допира до младостта, не позволява духа ѝ да остарява. Обича да предизвиква себе си и наред с конкурсите, в които участват и печелят нейните ученици, самата тя също участва в конкурси по света и у нас. След един такъв конкурс е командирован учител в българското училище в Братислава.
Как избрахте да станете учител по история и география?
Знам ли?! Може би от онзи момент, когато родителите ми ми донесоха подарък показалка и географска карта, някъде в пети клас и аз редовно препитвах брат ми. Или пък във вечерите, когато имаше режим на тока, татко ме „разхождаше“ из непознати земи. Може би цялата ми същност се е стремила към тази професия или пък сега съзнанието ми подбира само тези моменти, свързани с нея.
Според вас учителят в наши дни какъв трябва да е – приятел, ментор, лидер или комбинация от всичко?
Учителят на първо място, според мен, трябва да е четящ. Не може да е на „един урок преднина“ пред ученика. Трябва да е приятел, т.е. честен, защото младите хора в тази възраст не признават притворство, предателство, лукавство. Едновременно с това да ги води, да им показва пътя, но и да умее да поставя граници. Учениците, затова са в училище, все още са в „руслото“. Размитите граници ще ги объркат само. Да им оставя правото на избор и правото на грешки, правото да отстояват собственото си мнение, чрез факти и доказателства.
Какви са възгледите ви за иновациите в образованието?
Разбра се, че няма как да се преподава по един и същ начин 33 години, например. Дигиталната революция наложи промяна и в учебните часове. Защо са необходими новостите в образованието като методи и технологии? Защото сегашните ученици ще бъдат в активна възраст в средата на XXI век и ние трябва да предвидим какви умения за света ще са им необходими.
Какви образователни способи използвате в класната стая, с които атмосферата да стане приятна за учениците?
От интервюто, през театър, създаване на комикси по зададена тема, разговори с участници в различни исторически събития или пък среща с бивши ученици, вече поели професионалния си път. А, извън класната стая, часовете се превръщат в емоция и опит – „ Четящ автобус“ или „ Четящият влак“, „ На лов за исторически ценности“, тръгвайки от Русе, през София, Пловдив, Стара Загора, Букурещ, Виена, Будапеща „По стъпките на българите“ в Истанбул и Кавала. Това са моите методи за работа.
Имате ли ученици, които вие сте вдъхновили да станат учители или най-малкото да се занимават с История?
Имам да, много им се радвам. Гордея се с всичките, а те вече не са толкова малък брой. Щастлива съм, че има вече такива, които участват в разработката на научни изследвания, други, които вече преподават и сме колеги и разбира се още, които са студенти и тепърва ги очаквам, като колеги.
Разкажете малко за наградата, която получихте преди малко повече от година?
Награда „Стоян Михайловски“ ми бе връчена от министъра на образованието Галин Цоков и разбира се, вълнувах се, зарадвах се, че трудът ми е оценен, защото във всеки колектив има колеги, които те подкрепят и такива, които специално мен ме амбицират. Но щастлива бях от факта, че в залата ме изненадаха моите ученици, които с влака бяха дошли в София. Ето това споделяне, точно с тях, ме направи истински щастлива. Награди съм получавала не малко, но най- запомнящи се за мен са точно тези, които са инициирани от учениците ми. Каква беше тази мисъл:“ Ако искаш да разбереш какво мислят за теб учениците ти, попитай техните приятели“.
Как се вдъхновихте да оставите живота в Русе и да заминете да преподавате в българското училище в Братислава?
Отдавна имах такава мечта, да преподавам в българското училище в Прага. После се завъртя мисълта за преподаване на история сред бесарабските българи, но твърде много се отдалечавах от семейството си, от дъщеря ми, която пък живее в Германия. Тази година, освен в Прага , кандидатствах и в Братислава, почти импулсивно. Явих се на конкурс, спечелих го и ето ме тук, в центъра на Европа. За един учител по история и география това е необходимост. Това, за което си учил, чел, да го видиш, да го докоснеш, да го изследваш. За един учител е нужен по някое време рестарт, защото познатата, удобна среда те прави инертен. Понякога трябва да изчезнеш за малко, за да не изчезнеш съвсем. Животът е движение, независимо на каква възраст си.
Смятате ли, че българското образование има нужда от спешни реформи?
Има нужда от прилагане на реформите, а не просто на документи и в социалните мрежи всичко да е прекрасно, а в действителност нещата да стоят по-добре.
Какво бихте посъветвали вашите ученици?
Бъдете любознателни, любопитни, различни, непримирими, критични към другите, но и към себе си, преодоляващи границите на вашите възможности, смели. Не си позволявайте да живеете живота на другите!
