На 17 февруари Православната църква и народната традиция се обединяват, за да почетат паметта на Свети Теодор Тирон. Неговото име е символ на непоколебима вяра и доблест, проявени в началото на четвърти век. Като млад войник в римската армия, Теодор отказва да принесе жертва на идолите, оставайки верен на християнските си убеждения въпреки жестоките мъчения. Неговият земен път завършва мъченически в пламъците на нажежена пещ, но духът му остава жив в паметта на вярващите, които и до днес търсят неговото застъпничество при житейски изпитания и за намиране на изгубени близки.
На същата дата се преплита и споменът за преподобния Роман Търновски, живял през четиринадесети век. Той е бил най-близкият ученик и сътрудник на Свети Теодосий Търновски, с когото полагат основите на манастира край Килифарево. Животът на Свети Роман е пример за смирение и висока духовност, а неговото дело като игумен продължава да свети в българската история като фар на книжовността и православието. Така денят събира в себе си примерите на раннохристиянското мъченичество и средновековното българско подвижничество.
Народните вярвания за този ден са наситени с очакване за настъпващата пролет и знаци за бъдещата реколта. Смята се, че ако небето е безоблачно, затоплянето няма да закъснее, докато мразовитата сутрин предвещава изобилие от мед и пшеница. Внимателното вглеждане в природата се допълва от строги етични правила, според които всяка груба дума или лоша мисъл, изречена днес, може да се върне като тежко изпитание. Традицията съветва да се избягват тъмните дрехи, за да не се привличат несполуки, и да се търсят светли цветове, носещи жизнена енергия.
Централно място в обичаите на празника заема ритуалното пиене на леденостудена вода. Според поверието водата на този ден притежава магическа пречистваща мощ, която не само калява тялото, но и измива натрупаната умора. Важно е тя да не бъде подгрявана, за да съхрани своята сила за здраве и бодрост през годината. В допълнение към това, вярващите се молят пред образа на Свети Теодор за защита от празнословие, вярвайки, че контролът над езика и смирението са ключът към запазването на духовната сила на човека.
