Сравняват действащия до днес ансамбъл „Филип Кутев“ със съкровищница на традициите. През 2023 година се отбелязват 120 години от рождението на неговия основател.
Близо 8000 певици и танцьори от цяла България, самородни дарования, прослушва Филип Кутев, преди да създаде през 1951 година Държавния ансамбъл за народни песни и танци. Тойп пръв започва да обработва традиционния песенен фолклор, запазвайки автентичната мелодия. Така създава десетки песенни шедьоври, които се превръщат в музикална емблема на България – „Полегнала е Тодора“, „Вечеряй, Радо“, „Драгана и славеят“, „Прехвръкна птичка“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“ и ред други.
Освен за ансамбъла, Филип Кутев композира и музиката към филми „Под игото“, „Хитър Петър“, „Героите на Шипка“ и други. Автор е на крупни симфонични произведения.
Роден е в Айтос на 13 юни 1903 година. Рисувал толкова добре, че помагал на учителя си по рисуване да изобрази иконите в църквата на съседното село. А учителката по музика карала малкия Филип да свири в клас с дървената си свирчица, подобна на флейта. Привечер свирел и край кладенеца в центъра.
С нотите го запознава военен музикант, прибрал се след Балканската война. А даскал си забравя цигулката в дома им и юношата започва сам да я овладява.
С един лев в джоба той тръгва към София през лятото на 1922 година с наменерието да учи музика. 19-годишен, вече е „остарял“ за музикалното училище. Като частен ученик издържа всички задължителни изпити, а после завършва Музикалната академия.
Един от най-самобитните ни композитори изкарва първо хляба си като чиновник, а от втората година свири в оркестри, предимно в киносалоните, озвучавайки нямото кино. После маестро Георги Атанасов, който добре познава студента, го кани в духовия оркестър на войската. Докато следва, Кутев пише първите си композиции.
След дипломирането е назначен за военен капелмайстор в Бургас, където работи през 30-те години като диригент на местния симфоничен оркестър. През 1935 година военните го връщат в София. След 1944 година отговаря в армията за мукиалните изяви.
От 1951 година изпълнява мисията на живота си – сформирането на ансамбъл от различните фолклорни области.
Създава не просто песни, а полифонични пиеси за женски хор и камерни групи в него, пише в. „Уикенд“. Пише музика за оркестъра към ансамбъла, както и за музикално-танцовите спектакли: „Тракийска сватба“, „Шопска сюита“, „Родопска девойка“, „Жеравненски танци“ и др.
„Ние извадихме народното творчество от музея и му дадохме нов живот. Моята стратегичка цел беше, след като изградя ансамбъла, цялата страна да се покрие с мрежа от подобни фолклорни състави“, споделя преживе Кутев.
Съпругата му Мария е и негова творческа спътница и опора в дейността на ансамбъла.
Дъщерята, проф. Елена Кутева, разказва за дните след кончината му:
„Когато баща ми почина, проф. Сивчев, който присъствал на аутопсията, ми каза, че са открили в слепоочието му кост с много специфична форма, каквато е открита само в черепа на „Бетовен“.
