На 17 години, Георги Рашков вече е име, което се чува – не само в класната стая на Математическата гимназия „Баба Тонка“, но и в културните среди на Русе. Ученик, поет, организатор, вдъхновител – млад човек действа.
„Аз, откакто се помня, съм с книга в ръка – благодарение на родителите ми“, разказва Георги с усмивка, в която личи и нежна признателност, и увереност. Първите си разказчета пише още в началните класове, а стиховете идват – както се случва с много творци – покрай първите чувства. „Написах първите си стихотворения за едно момиче. Оттам започна всичко“, разказва Рашков пред информационна агенция АНОНС.
Днес Георги продължава да пише – „само за мен и за човека отсреща“, както казва самият той – но публиката вече е далеч по-голяма. Дебютната му стихосбирка „Размисли и страсти“ излиза преди година и бързо намира своите читатели. „Заглавието я описва достатъчно добре – освен любовна поезия, включих и социални стихотворения върху теми, които са ме провокирали.“ 
Но Георги не се задоволява само със своето творчество. Зад думите му се крие не просто талант, а мисия. И тя има ясно послание: младите не само могат, но и правят.
„В Русе често се организират събития, свързани с литературата и културата – литературни четения, представяния на книги, списание ‘Брод’ на г-жа Пигулева… Но липсва реклама, липсва глас. Нищо от това не стига до младите хора. А в България битува стигмата, че младите нищо не правят, че всяко следващо поколение е по-зле. Исках да покажа, че не е така.“
Така се ражда идеята за събитието „Стари срещу млади“ – литературна среща между поколенията, с ясната цел да даде трибуна на младите автори, да сблъска вижданията, темите, езика на различни епохи. „Едно събитие от този тип не е нужно да бъде скучно и еднообразно. Исках да покажа, че има млади хора, които се занимават с литература и заслужават да бъдат чути.“
Събитието вече има продължение. „Още е рано да кажа всичко, но ще бъде в началото на октомври, през първата седмица. И ще бъде международно. Форматът ще остане същият, но с много повече изненади“, загатва Георги.
За себе си казва, че театърът и литературата са посоката, в която иска да върви. „Опитвам се по какъвто начин мога да бъда полезен – и на града, и на подрастващите“, казва с онази спокойна решителност, която рядко се среща в тази възраст.
