Ако има виновни, трябва да понесат отговорност. По-важното е да има поуки и да не повтаряме трагедиите, като тази на „Тракия”. Надявам се органите да установят какво точно се е случило. Това заяви Явор Гечев от „Прогресивна България“ в предаването „Панорама” по БНТ.
Няма война с търговските вериги, никога не е имало. За глобите може да каже само КЗК, който е независим орган, увери той.
Това, което обществото искаше много дълго време и се говореше, че институциите не работят както трябва и е време да започнат. Ние установихме, че има дефицит на законодателство. Първото нещо, което направихме в това НС бяха промени в Закона за защита на конкуренцията и в Закона за защита на потребителите. Ние фиксирахме точно нелоялните търговски практики, дотолкова, доколкото имахме информация, обясни Гечев.
Няма война, но когато има нарушение на закона, всички са равни пред него, и не можем да даваме граници на това колко са виновни и колко не са, колко е голяма една глоба или не, тя трябва да се налага, за да не се повтаря, подчерта той.
По думите му това не била първата глоба по отношение на същите вериги, има няколко такива във времето, които са потвърдени от съда. „Само съдът може да каже дали са виновни или не и дали ще намали дадената глоба, но КЗК е институция, която не може да изкарва данни, ако няма основание за това. Нали искахме институциите да работят, нека не им се сърдим, че го правят!“, призова той.
Високите цени са нещото, с което постоянно трябва да се борим, каза още Явор Гечев.
Той поясни, че проверките са по сигнали на самото общество – както на потребители, така и на производители.
По повод уточнението, че сигналите на производителите са свързани не толкова с високите цени, колкото с натиска за поддържане на ниски цени, Гечев даде пример с различното третиране на българските и чуждестранните продукти в търговските обекти.
„Ще ви кажа, че българските производители не могат без собствените си потребители. Когато на практика имаш неща, които са очевидни – примерно търговска марка, която не е българска, произвежда сходен продукт, но притежава договор за 25% от търговската надценка в цяла Европа, а български продукт със същото качество има 80% търговска надценка. Има и такси, които на практика те задължават да използваш определени механизми, които заличават българския производител. Така потребителят не вижда бранда, тоест липсва доверието, което съществува и в западните магазини, където можеш да избереш конкретен производител. Аз не съм съгласен с тезата, че може да имаш 150% надценка и 2% печалба. Това можем да го изследваме, можем много да дебатираме по него – как изчезват парите“, обясни Гечев.
На въпрос дали управляващите предприемат действия и срещу повишаването на цените в сектора на услугите, където често липсват фактури и касови бележки, Гечев заяви, че работата продължава и в тази посока. Той пое ангажимент до Нова година да бъдат представени разработките за промени в законодателството, свързано с кооперирането на производителите.
„Първо, поемам ангажимент пред вас. Смятаме до Нова година първо да покажем разработките, които имаме по отношение на промяната в закона за кооперирането. Но първо ще го направим с научните среди, за да можем да усъвършенстваме и текстовете, които сме разработили. След това ще ги обсъдим по-широко. Целта е да има пазарна сила за българския производител, по-добро ниво на договаряне и по този начин да расте самото българско производство. Второто, което разработваме успоредно с това, са редица гаранционни фондове през Българската банка за развитие, които да гарантират тази продукция и да осигурят финансиране на производството. Идеята е например продукцията да може да се контрактува година по-рано, както са спецификите при големите вериги“, обеща той.
По думите му, освен поскъпването непосредствено преди въвеждането на еврото, което към момента не е толкова значително, има и други фактори, които влияят върху цените.
„В последните два месеца има малко по-високи надценки и малко по-високи цени. Другият компонент е този при услугите, включително и такива услуги, които на практика не се фактурират. Така че тази борба продължава. Както виждате, и в бюджета, и в законите, които правим, има такъв тип мерки, които предвиждаме“, поясни той.
На въпрос дали очакванията на хората за по-ниски цени са били основна причина за идването на „Прогресивна България“ на власт и защо цените не намаляват, Гечев подчерта, че управляващите никога не са обещавали рязко поевтиняване.
„Моето лично мнение е, че цените все пак могат да бъдат овладени и че има луфт, който специално при хранителните продукти може да донесе повече приходи както на производителите, така и да доведе до намаляване на цените“, смята той.
Гечев коментира и оттеглените спорни промени в Закона за личната помощ, свързани с личните асистенти. Той призна, че в законопроекта има проблемен текст, който трябва да бъде преработен.
„Ще призная няколко неща. Оттеглихме закона, защото щеше да бъде трудно да обясним какво ще направим между първо и второ четене. Най-добре е законът наистина да бъде оправен в цялост. Един от компонентите, който е объркан в този закон е автоматизмът при махането на автоматизмите при договорите. Знаете, че всички се обединихме, не само ние, а всички политически партии, около това, че трябва да бъдат отвързани от минималната и средната работна заплата всички работни заплати. Но тези договори също са договори, които на практика автоматично са обвързани. Мисля, че тези неща трябва да се детайлизират. Майките няма да пострадат. Категорично го казвам. Доходите при тях не би трябвало да спаднат по никакъв начин и ние ще се погрижим за това“, подчерта Явор Гечев.
Гечев посочи, че според него е необходим по-строг контрол върху социалните плащания, тъй като броят на хората, които получават помощи за асистенти, е нараснал значително.
„Майките, които получават такъв тип помощи за асистентите, са 13 000. Всичките асистентски помощи обаче са 90 000 и нагоре. За седем години са увеличени девет пъти. Всички имаме усещането и информацията, че някои от тях не са реални. Но категорично този милиард, който излиза от бюджета – около 1 милиард е сумата, която излиза за такъв тип помощи – трябва да бъде разгледан много внимателно. Трябва да се каже, че хората, които злоупотребяват със социалната нужда и със социалните плащания, крадат от тези, които наистина имат нужда. Затова ние ще се борим с това, но категорично то не трябва да бъде за сметка на майките. Казвам го абсолютно в прав текст“, изтъкна депутатът.
В края на разговора Гечев коментира бюджета и възможностите на управляващото мнозинство да осигури необходимите средства за изпълнение на политиките си.
„Да, имахме желязна воля, но нямахме желязна каса, с която да осигурим всичко, което трябваше да се направи. Бюджетът се опитва се да реже държавни разходи за сметка на това да не реже социалните разходи. Едновременно с това се предвижда помощ за бизнеса, като се отчита и трудната ситуация, в която се намираме заради войните около нас. Той изземва по-малко от брутния национален продукт, отколкото предишните бюджети. Спадаме с около 40%. Опитваме се да правим реформи в държавната администрация, които според мен трябва да бъдат съпътствани от електронно правителство, от различни похвати, свързани с обработката на документи чрез изкуствен интелект, и от навлизане в XXI век, включително и в администрацията“, посочи той.
Гечев заяви, че всяка реформа е трудна, но се надява да не правят грешки при реформите, защото от това никой не е застрахован.
